Най-големият европейски производител на ориз, Италия, наблюдава ръст в потреблението му по време на пандемията от коронавирус. Консумацията му се е увеличила до толкова, че поставя дори пастата в сянка. Дори Китай подписа сделка за внос на италиански ориз, съобщава АФП.
Китайците са хвърлили око на сортове, използвани за приготвяне на различни видове ризото като среднозърнестите Карнароли, Арборио, Рома или Балдо.
"Причината е, че оризът ни е по-качествен от този, отглеждан в Китай", казва Стефано Грепи, президент за провинция Павия на основния селскостопански съюз на Италия „Колдирети“.
Самият той е собственик на оризова ферма в района и приветства споразумението, което позволява на Италия, произвеждаща повече от половината от европейската продукция на ориз, да изнася в Китай.
Това е благодат за производителите в провинциите Павия, Ломбардия, Верчели и Новара (и двете в Пиемонт), които реализират общо 95% от националното производство.
"Прилича малко на продажба на сладолед на ескимосите", шегува се „Corriere Della Sera“ в деня след подписването на договора през април.
"Вратите на огромния китайски пазар се отварят за ориз (и ризото), отглеждани в провинция Павия", добавя изданието, обяснявайки, че „имитации на италианското ризото" вече съществуват в Китай.
Разпростиращо се на 220 000 хектара (545 000 декара) и обработвано от общо 4 200 производители, италианското производство на ориз възлиза на 1,5 милиона тона годишно. Страната може да се похвали с повече от 200 разновидности ориз, всеки със своите особености.
Въпреки това Италия държи само 0,4 процента от общото световно производство от 500 милиона тона годишно. 90 процента от това производство е в Азия.
По отношение на вътрешния пазар италианският ориз също се развива добре, отбелязва АФП, цитирана от БГНЕС. По време на първите шест седмици от коронавирусната пандемия потреблението нарасна с 47% - понякога надхвърляйки дори търсенето на паста в този период, според "Колдирети“.
"Хората преоткриха ориза, а също и ризотото, което винаги е било малко потискано в италианската кухня", заяви Стефания Буфа, 27-годишен оризов фермер от Робио в Ломбардия.
63-годишният Серхио Ломбарди, който е собственик на стопанство в същия район, обяснява, че „регионът може да разчита на запаси от вода и постоянно снабдяване през продължителността на отглеждането на ориз, което не е възможно в много региони на Италия“.
Засят през пролетта, италианският ориз се бере между септември и октомври.
Оризът е въведен на север в страната през 12-ти век от цистерцианските монаси, които поемат задачата да подобрят тогавашния залесен терен, предразположен към огнища на малария. Оризовата реколта се възползва от появата на канали, изобретени от Леонардо да Винчи. Тогава механизацията донася бум в отглеждането на културата.
До 50-те и 60-те години на миналия век от юг в Италия идват хора, по-специално жени, наричани „мондине“, за да култивират равнината По. Тежките им условия на работа са вдъхновили известната протестна песен "Bella ciao", както и неореалистични филми като "Горчив ориз" (Riso Amaro, 1949), с участието на Силвана Мангано и Виторио Гасман.
