Бившият президент на Косово Хашим Тачи ще бъде изправен пред съда в Хага днес за престъпления, свързани с ролята му в конфликта на бившата провинция със Сърбия.
АФП представя основните моменти от конфликта през 1998-99 г., който постави подкрепяното от Запада Косово на пътя към независимост - стъпка, която никога не беше приета от Сърбия или нейните съюзници Русия и Китай.
Подготовка за войната
В бивша Югославия Косово е южна сръбска провинция. Въпреки това тя се ползваше със специален автономен статут, който даваше на етническото албанско мнозинство правото да сформира правителство и събрание и да изпраща представители във федералното правителство и осемчленното председателство. Освен това провинцията имаше контрол върху образователната и съдебната система и върху полицейските си сили.
През март 1989 г., в навечерието на кървавия разпад на Югославия, тогавашният президент на Сърбия Слободан Милошевич отменя автономията на Косово и съсредоточава цялата власт в Белград. Това води до огромни протести на етническите албанци в главния град на Косово, Прищина, и до сблъсъци с полицията, които отнемат живота на 24 души, включително на двама полицаи.
Ненасилствена съпротива
След като автономията на Косово беше отменена, етническите албанци, които отказаха да покажат лоялност към режима на Милошевич, бяха уволнени от работа в училища, болници, медии и сили за сигурност.
Ръководителят на Съюза на косовските писатели Ибрахим Ругова започва мирно съпротивително движение, което включва създаването на паралелни държавни структури за етническите албанци в провинцията.
През по-голямата част от 90-те години на ХХ в. правителството в сянка предоставяше основни услуги като образование и здравеопазване в частни домове, като финансирането идваше предимно от диаспората.
Как започна войната
През 1997 г. възниква сепаратистко партизанско движение, което набира етнически албанци, които смятат, че ненасилственото движение на Ругова няма да бъде ефективно срещу репресивния режим на Милошевич.
През 1998 г. Армията за освобождение на Косово (АОК) започва борбата си за независимост от Сърбия.
В началото на март същата година Белград започва първата си офанзива срещу АОК в централния регион Дреница, който е основна крепост на бунтовниците.
През следващите 15 месеца сраженията отнемат живота на 13 000 души, предимно етнически албанци. Стотици хиляди цивилни граждани са разселени.
Зверства
Сърбия се опита да прикрие военните престъпления, като натрупа останките на хиляди жертви в масови гробове из цяла Сърбия.
След свалянето на Милошевич през 2000 г. останките на няколкостотин етнически албанци са открити в масови гробове край Белград, а десетки тела са намерени в специална полицейска база в Източна Сърбия и край езеро в западната част на страната.
Базираният в Хага Международен наказателен съд за бивша Югославия (МНСБЮ) осъди бивш заместник министър-председател и петима бивши висши сръбски военни и полицейски служители за военни престъпления по време на конфликта в Косово.
Престъпления на АОК
Според доклад на Съвета на Европа от 2010 г. бунтовниците от АОК също са обвинени в престъпления, включително отвличане и изчезване на най-малко 500 цивилни граждани, предимно етнически сърби и роми, както и политически опоненти от етнически албански произход.
Финансираната от ЕС Специализирана прокуратура за Косово е създадена през 2015 г., за да разследва тези и други престъпления, за които се твърди, че са извършени от партизаните, много от които впоследствие са заели висши политически постове в Косово.
Тачи, който беше министър-председател, преди да стане президент, беше политическият лидер на АОК.
Как приключи войната
Отказът на Милошевич да спре репресиите срещу цивилни граждани от етнически албански произход предизвика намесата на НАТО през 1999 г., която принуди сръбските войски да напуснат Косово и постави бившата сръбска провинция под управление на ООН.
През 2008 г. Косово едностранно обяви независимост, подкрепено от САЩ и по-голямата част от Запада.
Сърбия така и не прие този ход, а отношенията между съседите остават обтегнати.
