Нощната смяна в „Агрополихим”, най-големият производител на тор в България, получава факс в 4.30 сутринта на 6 януари 2009 година, предупреждаващ за спиране на доставките на газ. Инженерите искат още четири часа, защото незабавното спиране ще остави смес от взривоопасни газове да кондензират в тръбите на завода, унищожавайки важно оборудване.
България беше една от страните най-тежко засегнати от спирането на руския газ за Европа по време на лютата зима. Електрическите отоплителни уреди са разпродадени за часове. В много части на Балкана хората се връщат към горенето на дърва. В зоопарка в София треперещите африкански маймуни са поддържани живи с кофи с билков чай с лимон и мед.
Днес, България отново е изключително уязвима, ако политическото напрежение около Украйна предизвика енергийна криза тази зима.
В Източна Европа са дълбоки белезите от спирането на газовите доставки от 2006 и 2009 година, а континентът изглежда е в опасност заради на пръв поглед непоклатимата зависимост от „Газпром”. Вносът на Европа от Русия се е увеличил с 16% през последната година и е достигнал нов максимум. Като цяло „Газпром” доставя 30% от газа в Европа, но в много източни държави зависимостта се доближава до 100%.
Половината от вноса от Русия за европейските потребители преминава през територията на Украйна и този транзит винаги е потенциален заложник на политиката. През юни „Газпром” спря да продава газ на Киев заради спор за цената, което стана повод за опасения, че Украйна може да прибегне до отклоняване на транзитния газ за ЕС, ако до зимата доставките не бъдат възстановени. Москва също затяга примката около Украйна, като възпрепятства реверсния износ на руски газ от страни от ЕС за Украйна.
Сред дипломатите се засилват надеждите, че ЕС, Русия и Украйна ще достигнат споразумение за възобновяването на газовите доставки за Киев на преговорите в Берлин следващата седмица. Но дори ако бъде достигната сделка, това няма да успокои повечето източноевропейски правителства. „Нашият основен сценарий е без транзитен газ през Украйна”, каза Вацлав Бартушка, чешкият посланик за енергийната сигурност.
Първата защитна линия на ЕС се заключава в далеч по-големите газови резерви от онези през 2009 година, а страните се запасяват активно след пролетта. Хранилищата са на 93% пълни, което би смекчило удара за повечето държави в продължение на няколко седмици или повече, ако Русия спре доставките. След предишната криза Унгария увеличи капацитета на подземните си хранилища до 6.2 млрд. куб. м. В момента в тях се складират 4.2 млрд. куб.м. газ, а потреблението в страната е 10.2 млрд. Чехия попълни запасите си до 3.3 млрд. куб.м. – значителен обем за страна с общо годишно потребление от 7.5 млрд. куб. м.
На фона на падащите цени на петрола до под 90 долара за барел, ЕС е все по-уверен, че руската хазна не иска съкращение в продажбите на газ, нито пък желае да рискува повече европейски потребители да загърбят природния газ за сметка на други горива. „Те осъзнават, че това също ще им причини проблеми”, казва Карел де Гухт, напускащият поста си еврокомисар по търговията. „Русия също има интерес да бъде възприемана като надежден доставчик”.
Но може да се окаже, че е твърде късно руснаците да спрат започналото вече отдръпване от „Газпром”. Плановете на ръководството на „Агрополихим” показват, че Москва вече не държи всички карти. Следващата година българската компания ще премине от газ на енергията от биомаса. Това от голямо значение за „Газпром”, тъй като 25% от общото потребление на газ в България се пада на „Агрополихим” и „Неохим” – водещите компании за торове в страната.
Подобна е ситуацията и в Полша, където „Група Азоти” – най-големият потребител на газ в страната, търси начини да се отърве от зависимостта си от Русия. „Група Азоти”, също производител на торове, консумира 15% от годишния внос на газ в Полша, но обещава до 2016 година половината от потребявания от нея газ да бъде от различен от Русия източник. „Силно вярвам, че това е постижимо”, каза Павел Яржевски, изпълнителен директор на компанията.
Увереността на Яржевски е от части базирана на дълбоките структурни промени в ЕС, наричан от някои и „Енергиен съюз”. Страните от ЕС изграждат вътрешна инфраструктура, като терминали за внос на втечнен газ и трансгранични тръбопроводи, с цел да нарушат задушаващата хватка на Русия върху газовите маршрути. Въпреки това, напредъкът тече агонизиращо бавно. Рейтинговата агенция „Фич” не очаква Европа да намали зависимостта си от Русия през следващото десетилетие, а може би дори и след това.
Големите държави от Западна Европа са в по-слаба опасност заради диверсифицираните доставки и големите терминали за внос на втечнен газ, чрез които внасят газ от Норвегия, Алжир и други доставчици. Германия има директен газопровод от Русия - „Северен поток”, който не преминава през Украйна и поради това се смята, че е малко вероятно да бъде засегнат от спора. Разглежданата като най-уязвима западна нация е Италия, чието положение ще бъде много тежко, ако едновременно спрат доставките от и Русия, и Либия.
„Група Азоти” вероятно ще се възползва от терминала за втечнен природен газ в Швиноуйшче – на полския бряг на Балтийско море, който трябва да започне да функционира от догодина. Балтийският регион ще бъде обслужван и от терминала в Клайпеда в Литва, който също ще заработи през 2015 г.
„Газопровод, свързващ терминала и (дъщерната компания на „Група Азоти”) Zaklady Chemiczne ще ни позволи да се възползваме от допълнителните потоци на неруски газ, идващ от Персийския регион, или от американския шистов газ”, каза Яржевски. В САЩ текат дебати дали да бъдат започнати доставки до Полша, което няма да се случи, освен ако Вашингтон вдигне ограниченията върху износа на газ.
„Агрохим” и „Група Азоти” казват, че се отклоняват от руския газ колкото заради високите цени на „Газпром”, толкова и заради сигурността на доставките.
Според Иван Василев, енергиен анализатор и бивш посланик на България в Москва, високите цени на Русия спъват конкурентоспособността на такива индустрии в Централна Европа, като химическата, металургическата и отоплителната. „Малко от компаниите, ако изобщо има такива, успяват да останат на пазара”, каза той.
С това, според Василев, „Газпром” елиминира собствените си клиенти, тъй като високите цени забързват деиндустриализацията. Вносът на газ в България падна до 2.7 млрд. куб.м. миналата година в сравнение с 6.7 млрд. куб.м. през 1989 г. – последната година на комунистическо управление.
Той спори, че евентуално решение на Русия да спре газовите доставки тази зима ще зависи от политически фактори в Москва. „Нерационалността на президента Владимир Путин има своите граници и тези граници са положени от неговото усещане за това какво е необходимо, за да оцелее и от хватката му върху олигарсите”, каза анализаторът.
Русия се старае да избягва всеки шок, който би тласнал ЕС да премине към други горива, добави той.
„Не очаквам дори ако газовите доставки бъдат прекъснати, това да продължи дълго, тъй като Москва е наясно, че всеки такъв ход ще предизвика радикални тенденции на диверсификация в ЕС, които няма да е в състояние да контролира”, каза Василев.
В Прага предупреждават, че след превключването към други източници няма връщане назад. „Това няма да е лесно, ще бъде скъпо и ще отнеме време. Но веднъж като се случи, много от потребителите няма да могат да се върнат към газа, дори и ако цялата индустрия им се моли на колене”, казва чешкият посланик за енергийната сигурност Вацлав Бартушка.
The Financial Times
