Войници от цяла Украйна се сражават в завода "Азовстал" - от Днепър, Бровари, Киев, Полтава, Донецк, Волин, Мариупол. Не всички са готови да дадат фамилните си имена от съображения за сигурност. Но всеки от тях заслужава да се знае за него и да бъде спасен. Какви са те, войниците от "Азовстал", разказват най-близките им хора - техните съпруги и майки пред "Украинская правда".
"Най-голямата ценност са свободата и животът на хората"
Степан Головко с прякор Байда е един от онези бойци, които през 2014 г. не позволяват Харков да повтори съдбата на Донецк и Луганск. От 13-годишен е член на патриотични организации, оглавява „Патриотът на Украйна“ в Донецк. В цивилния живот Байда прави и продуцира филми, има собствена творческа агенция "Кинар". Учи в Острожката, а след това и в Киево-Мохилянската академия, получава магистърска степен по археология.
Най-много Степан обича да бъде със сина си, да играят футбол, да му разказва истории за Украйна. Но на 24 февруари той отново се връща при другото си семейство – това на „Азов“.
"Най-голямата ценност за него са свободата и животът на хората“, казва съпругата му Анна. „Сега съпругът ми е в „Азовстал“. С контузия. На себе си има само една тениска, защото след поредната бомбардировка лечебницата им рухна – там бяха всичките му вещи. Ситуацията е критична, но той не губи оптимизъм. Аз и синът ми вярваме, че той ще се върне жив!“
Източник: Facebook
Дори не мога да си представя какво преживява съпругът ми, когато братята му от полка умират
Кирил Гуров, на 32 години, постъпва в полк „Азов“ през 2015 г. Има две дъщери, в цивилния живот в свободното си време изработва кожени изделия.
Съпругата му разказва, че на 20 февруари е бил извикан "по тревога" и тогава тя разбрала, че ще има война. „Той ме успокои, като каза, че „всичко е под контрол“. 24 февруари раздели живота ни на „преди“ и „след“."
Семейството живее в Мариупол и отначало Кирил се отбива, когато е възможно, за да им донесе вода и храна. „Постоянно бързаше, казваше: „Работим“. За последно се видяхме на 9 март, а на 12-ти ни посетиха рашистите в болницата, където се криехме. На 16-ти по чудо успяхме с децата да стигнем до Запорожие. Свързах се със съпруга ми и той отново каза, че „всичко е под контрол“.
После връзката става все по-трудна. „В края на март Кирил е бил ранен, но аз разбрах за това едва в средата на април. В един момент „всичко под контрол“ се превърна в „ситуацията се нажежава“. Мъжът ми писа, че положението е критично, но се държат. Много момчета са загинали. Дори не мога да си представя какво преживява съпругът ми, когато братята му от полка умират. Всеки ден мисля само за едно – как мога да му помогна?"
Източник: Facebook
Вместо треньор на кучета – боец в „Азовстал“
Микола е на 24 години, мечтаел да стане треньор на кучета. Вместо това обаче днес той е един от героите в „Азовстал“. Служи в батальона от шест години.
В цивилния живот се интересува от фотография. Неговата годеница Олга Малюченко разказва: „Дори в този ад той никога не се е оплакал колко му е трудно. Непрекъснато ме питаше аз как съм, дали съм на безопасно място, дали имам храна. Сподели, че липсва квалифицирана помощ за ранените в „Азовстал“. Мислех, че разполагат с храна и вода, но научих от жените на другите бойци, че мечтаят за парче хляб и глътка вода – такива имат само по веднъж дневно и то ако имат късмет.“
„Нашите герои дават и последното, което имат, на цивилните, спасяват деца, жени, възрастни хора, животни. Готови са да стоят до последно, но ние нямаме нужда от герои посмъртно. Имаме нужда от тях живи“, казва Олга.
Източник: Facebook
Снайперист го прострелва в крака. Куршумът не е изваден
Игор Мизовец е само на 20 години. Той е един от ранените бойци, които трябва да бъдат изведени от „Азовстал“.
От малък мечтае да бъде войник и въпреки волята на родителите си избира тази професия. „Не исках синът ми да ходи в Мариупол, защото там е опасно. Но той не слушаше никого, слушаше само сърцето си. На 13 декември той вече беше в Мариупол и каза, че там всичко му харесва. На 24 февруари ни се обади и каза, че е започнала войната, попита дали при нас бомбардират. Помоли също по-малкият си брат да замине в чужбина“, споделя майката Олена.
После връзката с Игор изчезва. Накрая Олена разбира, че синът й е ранен – куршумът не е изваден от крака му. „Не знам към кого да се обърна, кого да помоля за помощ, за да го спася“, казва тя.
Източник: Facebook
Той пише, че ме обича повече от живота
Микола е на 25 години, родом от Мариупол. Учи право, през лятото на 2022 г. е трябвало да получи магистърска степен. Интересува се от история, политика и военни дела.
Съпругата му Мария разказва, че постоянно се сбогува с нея, защото не знае коя битка ще е последната. „Казва, че ситуацията в Мариупол е изключително тежка. Пише ми, че ме обича повече от живота.“
„Той е най-честният човек, когото познавам, мил, много грижовен. Мечтаеше за деца, много обича и котките ни.“
Източник: Facebook
Готов е да даде живота си за тази земя. Но аз не съм готова за това
Артьом Вишняк е на 21 години, завършил икономика в Киевския колеж по комуникации. „Той много обича животните, никога не е оставил гладна котка или куче – по-скоро той няма да яде, но на тях ще даде храна“, разказва майка му Татяна.
„Той знаеше още през 2014 г., че веднага щом завърши колежа, ще постъпи в полк "Азов". Присъедини се към полка през септември 2019 г., премина курсове за млад боец."
„Сега той не споделя с мен нищо за войната. Не мога да науча почти нищо от него. Той знае, че се притеснявам, така че не казва нищо, за да не ме тревожи. За мен синът ми е всичко. Той казва, че е готов да даде живота си за тази земя. Но аз не съм готова за това!“, казва майка му.
