Катерина Украинцева е адвокат, депутат от Градския съвет на Буча и доброволец в Териториалната отбрана. При нахлуването на руснаците в градчето тя се е намирала там. Успява да се евакуира на 11 март. Украинцева разказва своята история за живота под руска окупация пред „Медуза“ (споделяме със съкращения).
Ние, като обикновени граждани, наивно вярвахме, че основните военни действия ще се проведат в Киев, а Буча ще бъде заобиколена. Мислехме, че тук сме на безопасно място. Ние сме близо до Гостомел и на практика от прозорците си наблюдавахме как хеликоптерите влизаха на летището в Гостомел. Бяха бомбардирани, но все пак летяха. След това диверсионни групи на руската армия започнаха да проникват в горите, където са вилите на хората и да ги заемат. Руските войски все повече се приближаваха, започнаха да се окопават около Буча, но това не се усещаше в центъра. На 4 март колона с руска военна техника премина по главната улица „Вокзална“ на път за Ирпен, но нашата артилерия в Ирпен я унищожи – буквално изгоря до основи. Останалите колони започнаха да се разпръскват из Буча. Виждаше се, че не се ориентират добре на терен, а хаотично обикаляха из града. В Буча имахме самоотбрана, започна престрелка. Руснаците започнаха директно да стрелят по жилищните сгради, окопаха се и на горните етажи на многоетажните сгради със снайперистите си. Започнаха пожари, криехме се по мазетата.
ОЩЕ: Руското посолство в Париж с туит "Снимачна площадка град Буча", Франция привика посланика
Смятам, че градските власти бяха слабо подготвени за отбраната. До последно ни казваха, че всичко е под контрол, но градът не беше готов за нахлуването. Магазините и аптеките внезапно затвориха и на практика хуманитарната катастрофа започна още през февруари. Когато руски танк удари търговския център „Новус“, хората изтичаха там и започнаха да изнасят всичко, което можеха. Те просто нямаха избор, трябваха им поне малко хранителни запаси. Нуждата от лекарства беше критична, така че започнаха да разбиват аптеките - никой не ги спря.
Източник: Facebook/Катерина Украинцева
Всъщност още в първите дни полицията и военната комисия напуснаха града. Градът се отбраняваше сам, разчиташе единствено на доброволци, които се самоорганизираха. Хората сами отидоха във военната комисия и поискаха оръжие, за да се защитят. Имаше ветерани, които бяха воювали преди – те облякоха каквото беше останало от 2014 г., взеха съхраняваното оттогава оръжие и тръгнаха да защитават града. Първо загина Володя Ковалски. През 2015 г. в Донбас той загуби двата си крака, придвижваше се на протези. Но това не му пречеше, продължи да живее, построи си къща, започна бизнес, осигури семейството си. И той – макар и без два крака! – успя да отнеме техника от врага и я закара на нашите момчета. Но го убиха. Остави след себе си жена и деца, дори не знаем къде е погребан.
ОЩЕ: Кметът на Буча разказа за масовите гробове в града - открити са поне три (ВИДЕО и СНИМКИ)
В града евакуация не беше организирана докато това все още можеше да се направи. Докато в съседния Ирпен се включиха въоръжените сили на Украйна, отбраната и местните власти и хората бяха изведени организирано. В Буча хората сами се спасяваха.
Окупацията започна на 5-ти март. От 4-ти до 5-ти руснаците обстрелваха квартал Стеколка. Труповете оттогава лежат на улица „Яблонска“ - това е най-дългата ни улица, тя е успоредна на Ирпен. Те [убитите жители на града] лежат там от началото на март. Руските войски сложиха там техника и оттам обстрелваха Ирпен. След като руснаците разположиха картечниците си по покривите на сградите, ни беше забранено да излизаме - ако се опитвахме, ни гонеха обратно и ни заплашваха с екзекуция. Разрешиха ни да излезем навън само на 8-ми или 9-ти март, да накладем огньове, за да си стоплим вода, храна. В онези дни започнаха да се разменят и първите съобщения за убити цивилни по улиците.
На „Яблонска“ руснаците поставиха контролно-пропускателен пункт. За да се евакуират, хората трябваше да преминат през руския пункт, за да могат да стигнат до украинския. Колко души са успели да напуснат не се знае.
Случваше се руските войници да дадат сухи дажби в мазето на хората, а след това да хвърлят там граната. В един от жилищните комплекси по време на прочистването те се страхуваха да влязат в тъмно мазе и за всеки случай хвърлиха и там граната, по чудо нямаше загинали.
Имам усещането, че в Буча имаше няколко различни военни части, защото те се държаха много различно. Центърът на града имаше късмет – там се настани някакъв медицински корпус. В него бяха все съвсем млади момчета, те даже дадоха дизеловото си гориво на болницата. Сред тях имаше и такива, които казваха, че не искат да се бият.
Но тези, които влязоха в самото начало, когато започна окупацията, бяха истински животни. Много хора изчезнаха тогава, никой не знае какво се е случило с тях.
Страшно е да си представиш колко хора умряха от липсата на храна и лекарства. Получавах съобщения от типа: „Човек умря на този и този адрес. Кой ще вземе тялото?“ И не знаех какво да отговоря, на кого да предам тази информация. Нямаше на кого – и болниците, и линейките останаха за руснаците. Когато човек загине при обстрел, това е разбираемо, война е. Но когато цивилни умират без храна, вода и лекарства, това е съвсем друго. Дори войната има своите правила.
ОЩЕ: Езеро до руското посолство в Литва осъмна в кървавочервено заради зверствата в Буча (СНИМКИ)
Руснаците влизаха къща по къща, правеха обиски, търсеха доброволците от отбраната и техните семейства. Имаше хора, които доброволно показваха кого да търсят. Имахме познато семейство: човекът беше син на починал ветеран, намериха го и го застреляха. Имаше едно момиче, с което поддържахме връзка – по едно време тя изпрати снимка на труп. Мъж, който лежи по корем, а ръцете му са вързани с лента. Помолих я да го идентифицира – тя го обърна и ми изпрати негова снимка, въпреки че беше опасно, можеше да е миниран. Лицето му вече бе започнало да гние, толкова дълго бе лежал на асфалта. Когато увеличих снимката, видях, че през устата му е опънат кабел, а очите му са увити с тиксо. Сами го заровиха, оставиха личната му карта до него: мисля, че руснаците го бяха убили заради стара лична карта от 2005 г., на която пишеше „Съветник на президента".
На 11 март събрах съседите и им казах, че се евакуирам, предложих някой да се присъедини към мен. Някои се съгласиха, но тези, които имаха болни родители, както и възрастните останаха. Трябваше да напусна, защото често предавах на живо в социалните мрежи - веднага щом научех нещо за руснаците. Информираха ме, че самите руснаци гледах видеата ми и ме търсят. Успях да се евакуирам и три дни по-късно те са дошли в нашата къща. Трябваше да се махна оттам физически, защото мъртва нямаше да съм полезна на никого.
След като е напуснала Буча на 11 март, Катерина Украинцева се е върнала обратно във вече освободения град на 2 април и оттогава се занимава с организиране на хуманитарна помощ.
ВИДЕО, на което се вижда мъж от Буча, който оплаква разстреляния си от руснаците приятел, разпространи телевизионният канал "Настоящее время"
ОЩЕ: Идентифицираха ли виновниците за зверствата в Буча? (СНИМКИ)
