Германия знаела, че диктаторът Тито е избивал политически емигранти. От писмото на един от най-големите германски политици след Втората световна война Франц Йозеф Щраус от 1982 година до тогавашния канцлер Хелмут Шмит става ясно, че властите в страната са знаели, че зловещата Държавна сигурност от времето на югославския диктатор Йосип Броз Тито е избивала политически емигранти в чужбина и по-специално в Германия.
Щраус е лидер на Християнсоциалния съюз от 1961 г. до смъртта си през октомври 1988 година. Франц Йозеф Щраус е федерален министър по ядрените въпроси, министър на отбраната и министър на финансите. От 1978 до 1988 г. е министър-председател на Бавария. В разсекретеното писмо на Щраус до Хелмут Шмит пише следното: Анализът на последните събития потвърждава, че югославските служби /зловещата ДС - УДБА, бел.ред./ в Германия просто убиват членовете на югославската политическа емиграция. Щраус описва и няколко убийства от последната година. Сред основните жертви на УДБА в Германия са хърватските политически емигранти, съобщава загребското списание "Експрес", което публикува писмото на Щраус до Шмит.
По-малко от година по-късно, на 28-ми юли 1983 година, в Мюнхен е застрелян един от най-известните хърватски дисиденти Стйепан Джурекович. 33 години по-късно, на 3-ти юли 2016 година, съдът в Мюнхен осъди на доживотен затвор Йосип Перкович, който ръководи по онова време операцията по ликвидирането на Джурекович. Според различни източници в Германия са избити няколко стотин противници на режима на Тито, пише още агенция Фокус.
"Тези убийства, извършени от югославските служби, са тежко нарушение на суверенитета на Германия и имат опасно и отрицателно влияние върху мира в страната. Очевидно федералното правителство не е успяло да накара югославските власти да спрат с тези терористични атаки у нас, както и да задържи извършителите и да ги изправи пред съда", пише Щраус и добавя: "Вътрешното министерство в Бавария поиска от федералното ведомство да бъдат взети необходимите мерки срещу Югославия за спиране на югославските терористични действия в страната". Франц Йозеф Щраус призовава Хелмут Шмит да се включи активно в разрешаването на този проблем.
Бившата югофедерация на диктатора Йосип Броз Тито се разпадна в началото на 90-те години. Югославската армия, която бе на пълно подчинение на властите в Белград, окупира една трета от Хърватия и започна агресия срещу Босна и Херцеговина. Там бяха извършени и най-големите военни престъпления, включително и геноцид срещу местното население в Сребреница, Жепа и Горажде. През 1998 година сръбската армия започна и войната в Косово, която доведе до отделянето на бившата сръбска провинция.
При отделянето на Република Македония югославската армия извърши тотален грабеж на всички военни обекти на територията на страната.
По време на едноличния режим на диктатора Тито са избити стотици хиляди противници на режима. На територията на Словения има десетки масови гробове, където са погребани поне 150 000 души.
В Република Македония през 60-те година на миналия век са били съставени досиета на 138 600 души. Първият ръководител на УДБА и дясна ръка на Тито - Александър Ранкович, пред югославския парламент от 1 февруари 1951 прави следното признание: "През нашите затвори между 1945-1951 са минали 3 777 776 затворници и сме ликвидирали 586 000 народни врагове. Според сръбски и черногорски източници, българите са на второ място по броя на политически затворници по глава на населението, веднага след черногорците.
