Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Гаранции за сигурност за Украйна: Западните възможности

10 февруари 2025, 07:30 часа • 1605 прочитания

Докато администрацията на Доналд Тръмп се стреми да донесе мир в Украйна, един от основните въпроси, които трябва да бъдат решени, е осигуряването на бъдещи гаранции за сигурност на страната във всяка сделка, пише New Statesman. При разглеждането на този въпрос бяха направени предложения за създаване на многонационални бойни части, по-специално европейски, които да бъдат дислоцирани на територията на Украйна. Понякога те се наричат мироопазващи сили. В други страни те са известни като възпиращи или прикриващи сили, въпреки че това са напълно различни понятия.

Тези идеи бяха поставени само за предварително обсъждане, така че има неяснота във формулировката. Но тези нюанси имат значение, защото могат да бъдат подвеждащи относно степента на вложените усилия. Може ли безопасността наистина да бъде "гарантирана"? Всички предложения повдигат концептуални и практически проблеми, особено когато са тясно свързани с прекратяване на огъня. Европейците наистина трябва да помислят как могат да осигурят по-голяма подкрепа на Украйна в бъдеще, както в контекста на продължаването на войната, така и в края й.

Гаранциите за сигурност са начин да се уверят уязвимите държави, че други страни ще им се притекат на помощ, ако бъдат нападнати от "съседи-агресори". Златният стандарт остава член 5 от Хартата на НАТО от 1949 г. Още: 100 млрд. долара помощ от САЩ ги няма. Кой ще командва мироопазващи сили: Зеленски не пада по гръб (ОБЗОР - ВИДЕО)

Въпреки че ангажиментът е твърд и никога не е бил отказван на никоя членка на НАТО, той не предвижда автоматични военни действия в случай на инцидент. Освен това има важното предупреждение, че съюзникът ще действа както "намери за добре" и, разбира се, може да намери за добре да не предприеме нищо. По принцип би било възможно да се посочи какво точно трябва да се очаква в случай на военен конфликт, но големите сили не обичат да влизат в рамката на твърди задължения.

Украйна има повече причини да бъде скептична по отношение на гаранциите за сигурност, отколкото други страни, тъй като е била разочарована в миналото. През 1994 г. Киев се отказа от ядрения арсенал, който наследи от Съветския съюз. Според Меморандума от Будапеща, Киев получи бонус под формата на ангажимент от САЩ, Великобритания, Русия, Франция и Китай да "зачитат независимостта, суверенитета и съществуващите граници на Украйна". Това означава въздържание от заплаха от сила или икономическа принуда и оказване на помощ, "ако Украйна стане жертва на акт на агресия или обект на заплаха от агресия, в която се използват ядрени оръжия".

Изглежда, че всичко е напълно ясно. Въпреки това, когато Русия атакува и анексира Крим, другите страни по меморандума просто изразиха недоволството си и наложиха ограничени икономически санкции. Впоследствие се изясни, че в меморандума няма добре описани обвързващи механизми за оказване на помощ при нарушаване на украинския суверенитет. Когато руският диктатор Владимир Путин, издирван за систематично отвличане на украински деца, беше помолен да коментира нарушаването на украинския суверенитет, той отвърна: "Появява се нова държава и ние не сме подписали никакви обвързващи документи с тази държава или по отношение на тази държава". Путин видя "нова държава" заради Майдана. По-късно руският външен министър Сергей Лавров посочи различен аргумент, заявявайки, че "Будапещенският меморандум съдържа един-единствен ангажимент: да не се използват ядрени оръжия срещу Украйна. Никой не е заплашвал да използва ядрени оръжия срещу Украйна.": "Превратът на Майдана": Между пряка демокрация, "киевска клика" и "мръсна война"

Що се отнася до липсата на решителен отговор от страна на САЩ и Обединеното кралство, това е в съответствие с текста на меморандума, който говори за уверения, а не за гаранции. Може да изглежда, че няма разлика между тези думи, но уверенията не предполагат използването на военна сила. И тогава възникна въпросът: може ли Сенатът на САЩ да ратифицира по-строга формулировка? Още: The Washington Post: Тръмп саботира собствената си идея за траен мир в Украйна

Това обяснява защо този път Киев иска по-надеждни ангажименти. Според украинския президент Володимир Зеленски това може да се постигне само чрез присъединяването на Украйна към НАТО. И не става въпрос само за член 5. Украйна ще стане част от голяма организация за колективна сигурност с интегрирано военно командване, където държавите ще обменят стандарти и ще работят заедно по проекти, свързани с оборудване на армията, планиране на изграждането и развитието на въоръжените сили, закупуване на оръжия и военни учения.

Украйна мечтаеше да се присъедини към НАТО от началото на 2000-те години, но след срещата на върха в Букурещ през 2008 г. въпросът избледня и отиде на заден план. Благодарение на "черния компромис" между германския канцлер Ангела Меркел и президента на САЩ Джордж Буш, вратата за влизане на Украйна в НАТО остана отворена, но реални стъпки в тази посока не бяха предприети. Въпреки че Киев беше разочарован от подхода на своите съюзници, самата възможност Украйна да се присъедини към НАТО даде на Путин претекст да започне войната през февруари 2022 г. Един от аргументите беше, че Украйна, като пълноправен член на НАТО, може да започне военна операция, за да си върне Крим и да победи проруските сили в регионите на Донецк и Луганск, като активира член 5 и получи активна подкрепа от останалата част на Алианса.

Украйна подаде официалната си молба за членство в НАТО на 30 септември 2022 г. Това беше посрещнато с разбиране, но когато заявлението беше разгледано през лятото на 2023 г., Зеленски отново беше разочарован. "Не мисля, че има единодушна позиция в Алианса дали Украйна трябва да бъде поканена в семейството на НАТО сега, в разгара на войната", каза Джо Байдън. В окончателната декларация за приемането на Украйна в НАТО се посочва, че Алиансът "ще бъде в състояние да отправи покана към Украйна да се присъедини към него, когато съюзниците се съгласят и условията бъдат изпълнени" и че "сигурността на Украйна е от голямо значение за съюзниците и НАТО".

Зеленски уверява, че е готов за мирни преговори, но иска в замяна на членство в НАТО. Украйна иска гаранции за сигурност, че Русия няма да посмее да атакува отново, след като успее да си поеме дъх и да възстанови силата си. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте е съгласен с тази позиция. "Нашият фокус трябва да бъде върху поставянето на Украйна във възможно най-добрата позиция, когато започнат мирните преговори. И когато те приключат, ние трябва да гарантираме, че мирът, който колективно търсим, е устойчив и никога няма повече да е "поставян под въпрос", каза той на срещата в Давос. Още: Миротворците в Украйна според FT: 5 пъти по-малко от желанието на Зеленски, с три цели и без НАТО

Изявлението предизвика незабавен отговор от представителя на американския президент Доналд Тръмп за специални мисии Ричард Гренел: "Ще срещнете огромна съпротива в Америка, ако генералният секретар на НАТО говори за присъединяване на Украйна към Алианса. Американският народ е този, който плаща за отбраната. Не можете да поискате от него да разшири чадъра на НАТО, когато настоящите членове не се справят добре".

Следователно въпросът е тясно свързан с добре известното убеждение на Тръмп, че съюзниците не правят достатъчно. Това ще засегне всички трансатлантически отношения, поне докато европейците значително не увеличат разходите си за отбрана. Тръмп също така счита, че потенциалното членство на Украйна в НАТО е една от ключовите причини за началото на войната и че подобно обещание би унищожило всякакъв шанс за мирна сделка. Като се има предвид това, присъединяването на Украйна към НАТО в момента е невъзможно.

Споразумение за прекратяване на огъня или мирен договор може да включва текст, гарантиращ сигурността на Украйна (а вероятно и на Русия). Но те няма да бъдат приети на сериозно в Киев, като се има предвид колко пренебрежителна е била Москва към подобни предложения в миналото. Вече има много изявления от НАТО и отделни страни, които подчертават важността за сигурността на Украйна.

В момента се разглежда въпросът за разполагане на европейски контингент в Украйна, но с каква цел все още не е ясно. Формулировката предполага три различни мисии. Още: Зеленски: Ще трябват поне 200 000 миротворци, за да се спре нова руска атака след евентуално примирие

Мироопазващи сили

В исторически план мироопазващите сили, носещи сини каски и въоръжени единствено за самоотбрана, се въвеждат, за да наблюдават спазването на примирието. Мироопазващият контингент на ООН обикновено се разполага по линията на съприкосновение. Неговата задача е да осигури разделянето на армиите на воюващите страни и да регистрира всички нарушения на примирието. В сегашния случай тяхното разположение изглежда неподходящо. Контактната линия, която е дълга около 1300 километра, ще изисква огромен брой миротворци, които да я патрулират.

Изпращането на мироопазващи сили в Украйна изисква одобрение от Съвета за сигурност на ООН, на което Русия може да наложи вето. Така че това не е сигурно решение. Алтернатива би било свикването на Общото събрание под резолюция "Обединяване за мир", която може да препоръча колективни действия, включително разполагането на мироопазващи сили, но това няма да е обвързващо. Освен това мироопазващи сили често се изпращат от необвързани страни, което няма да успокои Украйна. Още: Западните войски в Украйна, за да има мир: Дваж крой, веднъж режи

"Прикриващи войски"

По-надеждна алтернатива може да бъде "войски за прикритие". Терминът се появи по време на Студената война, когато съюзническите войски са разположени близо до фронтовите линии на вътрешната граница на Западна Германия. Те не бяха достатъчни, за да спрат настъплението на силите на Варшавския договор, но докато се бият с врага, войната ще се разширява и съюзниците ще участват активно в боевете. Така се създава реален риск от ескалация. Важен е не толкова броят и численността на военните контингенти, а самият факт на тяхното присъствие.

"Войските за прикритие" не бива да са многобройни. Малкият контингент няма нападателен потенциал и няма да бъде възприет от Русия като провокация.

Възпиращи сили

Възпирането се постига най-добре чрез значително военно присъствие, което може да повлияе на баланса на силите на място. Това ще принуди агресора да се замисли за последствията от подновяването на военните действия. НАТО никога не се е чувствал комфортно с "подкрепящи войски". От 60-те години на миналия век се правят опити за укрепване на конвенционалните сили на фронтовата линия, за да се убеди Москва, че едно нахлуване няма да постигне значителни резултати. Още: Макрон и Стармър преговарят за мироопазващи сили в Украйна: Британска медия начерта три сценария

Например, преди началото на инвазията през 2022 г., НАТО защитаваше източния си фланг с "подкрепящи войски", но те не успяха да успокоят балтийските страни и Полша. За възпиране на бъдеща руска агресия съюзническите сили, разположени в региона, бяха подсилени.

Зеленски търси начин да убеди Путин, че западните сили ще се изправят директно срещу Русия, ако тя продължи военните действия. Говорейки в Давос, той поиска от Европа 200 000 миротворци, които да гарантират сигурността след края на войната с Русия. "200 000 е минимумът. Това е минимумът, иначе е нищо", каза той. Това е значителна сила, двойно по-голяма от сегашния активен размер на британската армия и от силите, мобилизирани от Русия през 2022 г. Това е много повече от числеността, която се обсъжда в момента.

Подробностите все още не са ясни. Според наличната информация в тази мисия се очаква да участват 4 или 5 европейски държави. Броят на тези сили може да бъде около 40 000–50 000 войници. Още: Британски войски в Украйна, за да има мир? Стармър ще дойде в Украйна за разговори

Проблемите

Дори ако достатъчно европейски държави могат да бъдат убедени да допринесат за създаването на голяма сила с реален потенциал за възпиране, все още остават два сериозни проблема.

Първият е ролята на Америка. Тръмп не само ще изключи разполагането на американски войски в потенциална военна зона, но и ще откаже да изпрати допълнителни американски сили в Европа. Ако обаче някои сили бъдат разположени в Украйна, САЩ вероятно няма да могат да останат встрани.

Ако Украйна бъде убедена, че нейната бъдеща сигурност ще бъде гарантирана чрез разполагането на многонационална мисия, Зеленски ще направи отстъпки, а Тръмп може да се съгласи да поеме някои ангажименти.

Това води до втория проблем. По същите причини, поради които Зеленски иска да разположи такива сили, Путин е против. Руското външно министерство нарече присъствието на войски на НАТО в Украйна "категорично неприемливо" и предупреди, че тази стъпка заплашва "неконтролирана ескалация". Лавров не изключи напълно разполагането на някакъв вид мироопазващи сили в традиционния смисъл на думата: Зеленски: Има положителни сигнали за европейски мироопазващи сили в Украйна (ВИДЕО)

Малко вероятно е руснаците да се съгласят с разполагането на каквито и да било сили, които да укрепят отбранителната способност на Украйна. Едно основно споразумение за прекратяване на огъня ще включва разполагането на някакъв мироопазващ контингент. Разполагането на такива сили след споразумението за прекратяване на огъня би изложило Европа на риск. Така че има смисъл да се обсъжда какво може да се направи сега, особено ако прекратяването на огъня не се случи. Има нужда да се обсъди и как да се подкрепи Украйна в контекста на продължаващата война и как да стане това, ако бъде постигнато споразумение за прекратяване на огъня. Още: Мироопазващ контингент в Украйна: Позицията на Полша е показателна за Тръмп (ОБЗОР - ВИДЕО)

Въпреки че има много аргументи в полза на разполагането на сили за възпиране, НАТО не желае да го направи. Идеята за провеждане на тренировъчни мисии на територията на Украйна, за да се подпомогне подготовката на войските за предстоящи бойни операции, става все по-популярна. Но правителствата, желаещи да предоставят войски, ще трябва да решат как ще реагират, ако персоналът им бъде атакуван от руски ракети.

Има и други опции освен разполагането на сухопътни войски, което е доста трудно от политическа гледна точка и може да доведе до създаването на полупостоянен гарнизон. Въздушни и военноморски сили могат да бъдат разположени за защита на международното въздушно пространство и морски пътища. Осигуряването на доставка на оръжие и боеприпаси за Украйна е важен лост за натиск върху Русия за прекратяване на войната, пише още New Statesman.

Идеалният вариант би бил разполагането на големи възпиращи сили. Но най-лошото е, че европейските лидери дават неясни обещания или твърди ангажименти и след това не успяват да ги изпълнят. Важно е да се преценят реалистично възможните последствия. Няма смисъл да се разполагат такива сили просто за наблюдение и докладване за бъдеща руска заплаха. Те трябва да представляват истинска пречка. Остава да се направи много, за да се помогне на Украйна да стабилизира фронтовите линии и да запълни пропуските в своите способности. Това би направило прекратяването на огъня по-вероятно и също така би укрепило слабите отбранителни способности на Европа в случай на бъдещи извънредни ситуации.

Още: Зеленски поиска западни контингенти в Украйна. Главните акценти от речта му в Рамщайн

Автор: Лорънс Фридман

Превод: Ганчо Каменарски

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Ивайло Анев
Ивайло Анев Отговорен редактор
Новините днес