Британският премиер Борис Джонсън спечели подкрепата на депутатите в Камарата на общините за спорния му план за реформа в социалните грижи и здравеопазването, предава БНР. Но въпреки очакванията на премиера чрез завишени данъци да осигури за 3 години 36 милиарда паунда, експерти смятат, че с това няма да се реши спешно дълбоката криза.
Още: Исторически скандал: Съдия на ООН осъден за съвременно робство (ВИДЕО)
Още: Бяла книга за отбраната на ЕС: Какво стои зад 800-те млрд. евро?
Въпреки загрижеността на депутати от Консервативната партия на Джонсън, че се нарушава предизборно обещание като се увеличават вноските за национално осигуряване и съпротивата на опозицията, премиерът спечели по-лесна победа от очакваното в парламента. В крайна сметка само 5 депутати тори гласуваха против плановете на Джонсън и с мнозинство от 71 гласа те бяха одобрени.
Идеята на Джонсън е със събраните за следващите три години 36 милиарда паунда да се инвестира в националното здравеопазване и да се реши кризата с милионите чакащи за спешни лечения и операции, както и да се налеят средства в социалните грижи.
Лейбъристите критикуваха яростно мярката с аргумента, че увеличаването на данъците засяга най-сериозно по-младите хора и ниско платените.
Още: Обществено допитване в Украйна: Готови ли сте да се откажете от територии?
Още: Няма да има президентски избори в Украйна при 30-дневно примирие
Работниците заслужават увеличение на заплатите, а не на данъците, каза след гласуването Кейт Озбърн от Лейбъристката партия. И допълни, че вместо това е трябвало да бъде наложен така наречения „данък богатство“.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Какво са знаели тайните служби за произхода на коронавируса: Нови разкрития в Германия
Още: Рязал уши: Финландия осъди руския изверг "Русич" за военни престъпления в Украйна
Междувременно експерти и лидери в сферата на социалните грижи, които първоначално се зарадваха на плановете, сега, когато успяха да се запознаят по-подробно с тях, изразиха загриженост, защото смятат, че предложените ресурси всъщност са оскъдни и че на някои пациенти наистина може да се наложи да си продадат жилищата, за да могат да платят за полаганите за тях социални и здравни грижи.
