Анкара очаква с нетърпение да отвори нова глава в отношенията си с Европейския съюз (EС). Това заяви заместник-министърът на външните работи и отговарящ по въпросите на ЕС Фарук Каймакчъ, цитиран от вестник Sabah.
"През 2020 г. имаме възможност да отворим нова страница в отношенията между Турция и ЕС. Искаме го искрено", каза той и добави, че Анкара също очаква подобно положително отношение от Брюксел.
Оценявайки двустранните отношения през 2019 г. и с поглед към бъдещите очаквания до 2024 г., когато мандатът на настоящия парламент на ЕС приключва, Каймакчъ засегна няколко въпроса за Блока.
Една от тези теми е Brexit. Говорейки за решението на Великобритания да напусне ЕС през 2016 г., Каймакчъ каза, че процесът на напускане все още продължава. "Когато погледнем към 2019 г., един от най-важните въпроси беше, че процесът по Brexit започна през 2016 г. и все още не е постигнал резултат", обясни той.
Каймакчъ добави също, че Великобритания никога не е ставала пълноправен член на Блока, тъй като никога не се е присъединявала към Шенген, никога не е приемала общата парична политика или общата политика за сигурност и външна политика. "Великобритания винаги е била нарушител в сделките на ЕС от самото начало. Напускането ѝ няма да бъде изненада. Но все още има вероятност Brexit да не се случи", отбеляза още експертът, пише БГНЕС.
Оценявайки процеса на Brexit от гледна точка на Турция, Каймакчъ каза: „Как ще се случи Brexit, е важно за нас. Ако Великобритания установи отношения с митническия съюз, след като напусне ЕС, тогава ще ни трябва нов модел на търговски отношения с Обединеното кралство. В противен случай можем да се сблъскаме с проблеми в много сектори. Турция е свързана с ЕС с партньорски отношения. Нашите граждани, които живеят във Великобритания, имат някои права поради нашите партньорски сделки. Ако се случи Brexit, тези права ще бъдат изгубени или невалидни. Така че поддържаме преговори.
В кампанията за референдум за Brexit, групата, която се стреми да напусне ЕС, използва антитурски лозунги, за да спечели ксенофобските гласове. Кампанията абсурдно аргументира, че ако Великобритания остане държава членка и в случай на членство на Турция в Блока, „80 милиона турци ще дойдат в нея“. Това беше заблуждаващ лозунг, който остана неоспорен от наблюдателите на кампанията и рекламите в Обединеното кралство.
Турция е единствената държава извън ЕС, която има споразумение за митнически съюз с него, подписано през 1966 г. В оценката си от 21 декември 2016 г. Комисията на ЕС предложи преработка на настоящата сделка, която обхваща само ограничен брой видове промишлени продукти и изключва селското стопанство, обществените поръчки и услуги.
Каймакчъ също подчерта възхода на популизма и крайнодесните в целия ЕС. "Това е ситуация, която затруднява разширяването в ЕС. Сблъскваме се със ситуация, при която виждаме, че някои пристрастия към исляма и турското общество се възраждат". Заявявайки, че едностранността също нараства в западния свят, Каймакчъ подчерта ролята на САЩ и Доналд Тръмп в нарастването на едностранността в целия свят.
Крайнодесните политически партии и групи са известни с враждебността си към миграцията, мултикултурализма и европейската интеграция. Те също са твърди противници на възможното членство на Турция в ЕС. Мнозина смятат, че молбата за членство в Турция е отложена от години поради нейната културна и религиозна идентичност. През периода откакто Турция кандидатства за пълноправно членство, много страни от Източна Европа с големи демократични пропуски бяха приети в съюза. Освен това, неотдавнашната "демократична рецесия" в много страни членки на ЕС предизвиква въпроси за принципите и ценностите на съюза.
Заявявайки, че Турция е изпълнила 66 от 72-те необходими критерии, за да бъде член на ЕС, Каймакчъ каза: „Нашата цел е да приемем останалите 6 критерия в пакет“.
Припомняме, че Анкара и Брюксел подписаха споразумение през 2016 г. за намиране на решение за притока на бежанци, които се насочват към ЕС. Според сделката, на Турция са обещани общо 6 милиарда евро (6,6 милиарда долара) финансова помощ, която първоначално е била предназначена да бъде предоставена на страната на два етапа и да бъде използвана от турското правителство за финансиране на проекти за сирийски бежанци. Освобождаване от визи за турските граждани също беше обещано, съгласно споразумението. Митническият съюз също трябваше да бъде актуализиран в съответствие със сделката. В замяна на тези обещания на ЕС, Турция пое отговорността да възпрепятства нередовната миграция през Егейско море, като предприе по-строги мерки срещу трафика на хора и подобри условията на повече от 3 милиона сирийци, живеещи в Турция.
Въпреки значителните промени в контрола на миграционния трафик, ЕС не можа да изпълни своите ангажименти, посочени в сделката.
Турция кандидатства за членство в ЕС през 1987 г. и стана страна-кандидатка през 1999 г., като преговорите за присъединяване започнаха през 2005 г. Но те прекъснаха през 2007 г. поради възражения на администрацията на кипърските гърци на разделения остров Кипър, както и заради противопоставянето на Германия и Франция.
