По Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) тихо и незабележимо Европейската комисия отстъпва от стандартите си. Това заяви днес Чавдар Найденов, един от съставителите на доклада "Потенциални последици за българското общество и икономика от Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС" на неговото представяне. Другите съавтори на анализа са Ваня Григорова и Иво Христов, с подкрепа в организацията на събитието от фондация "Фридрих Еберт" и Сдружение "Солидарна България", предаде БГНЕС.
"За разлика от преговорите за Световната търговска организация, когато всички предложения и чернови се публикуваха и обсъждаха публично, по ТТИП Европейската комисия не допуска каквото и да било участие на основните групи от обществото, които ще бъдат най-много засегнати: потребителите, работниците, малкия и средния бизнес", заяви Чавдар Найденов. По думите му вместо това, ЕК произвежда изобилна ПР продукция, с която скромно твърди, че никога досега не е имало толкова открити преговори.
Настойчиво се твърди например: "ТТИП няма да означава отслабване на високите хранителни стандарти на ЕС – абсолютно никакво. Начинът, по който регулираме неща като генетично-модифицираните организми (ГМО) и хранителната безопасност ще останат абсолютно същите. ТТИП няма да принуди ЕС да внася ГМО храни, които ЕС още не е одобрил, третирано с хормони говеждо и месо от клонирани животни".
Проблемът е, че американската страна открито и официално е заявила, че си поставя за цел тъкмо да "премахне или намали" санитарните и фитосанитарни ограничения на ЕС, които смята за нетарифни бариери, подчерта Найденов.
Ако позицията на ЕК е за запазване на тези стандарти, то пита се, защо преговорите по тази глава още продължават?
В мандата за преговори от европейска страна целта на ЕК е формулирана така: да премахне ненужните ограничения пред търговията и инвестициите, чрез взаимно признаване, хармонизация на стандартите и чрез засилено сътрудничество между регулаторите.
"Ако говорим за хармонизация, то такава е възможна само ако една от двете страни възприеме принципно различната философия на другата", смята Чавдар Найденов. "Европа е възприела принципа, че до пазара се допускат само доказано безвредни храни, козметика, багрила и пр., а САЩ допускат всичко, което не е доказано вредно", посочи той. Това на практика означава, че за целия период, докато чрез експерименти или чрез съдебен иск на пострадал не се установи, че нова съставка или производствен метод не е нанесъл вреди, той е полезен.
Да бъдат убедени САЩ да сменят цялата си регулаторна философия, зад която стоят мощни лобистки сили, е утопия, смята Найденов. В мандата ЕК не споменава да си е поставила подобна цел, равносилна на внос на революция. Следователно, компромисът ще трябва да дойде от Европа. А обещанието за запазване на стандартите е кухо, категоричен е анализаторът.
В това отношение е любопитен пиарът на Директората по търговия. В листовка, която са издали, е даден пример с морските миди: в САЩ се прави бактериологична проверка на водата, в която мидите се отглеждат, докато в Европа се проверяват самите миди. Но резултатът бил еднакъв.
"Дори да е така, правилата за безопасност за десетки хиляди продукти са радикално различни", твърди Найденов. И продължава с анализа си: 70% от всички продавани храни в САЩ съдържат ГМО съставки, а в Европа под 1%. В храните има следи от пестициди, които носят риск според европейските учени. 90% от говеждото отвъд Океана се произвежда с растежен хормон рактопамин, за който е установена връзка с някои видове рак у хората. Американските производители масово дезинфекцират пилетата с хлорен разтвор, който оставя незабележими, но вредни според Европа следи. Млечните произведения са по-евтини поради по-ниските изисквания. В козметиката САЩ забраняват само 12 съставки, докато Европа забранява 1300. Например, оловото е разрешено в някои видове червила в САЩ. Т.е. резултатът от прилагането на двата подхода в масовия случай съвсем не е еднакъв, като в примера с мидите. Той е рядък случай, който подчертава правилото.
Още по-драстично е положението с регулацията на химическите вещества: от 1974 г. досега Агенция за защита на околната среда на САЩ е успяла да въведе забрана за едва 6 от 84 000 използвани химикала. "Всъщност тази глава от преговорите е замразена поради непреодолими различия", припомни Чавдар Найденов.
"Трудно е да имаме доверие в намеренията на Директората по търговия в тези преговори", смята той. Вътрешен анализ на Директората по сигурност на храните признава, че има опасност хармонизацията да доведе до снижаване именно на европейските правила. Нещо повече, директоратът от много време има становище, че ГМО трябва да бъде въведено в Европа.
А какво означава позицията на ЕК за взаимно признаване годността на продуктите? На практика Европа просто ще допусне американските храни на своя пазар, а САЩ- европейските. Лесно е да предвидим последиците. "Това е като двубой между хоплит и боксьор", посочи Чавдар Найденов. Поради по-ниските критерии, американските храни имат значително по-ниски производствени разходи. С по-ниските продажни цени, те ще изтласкват европейските производители от щандовете и ще ги принудят да лобират на всички нива за снижаване на стандартите, както и да направят огромни инвестиции за въвеждане на други производствени методи, очерта последиците анализаторът. Същевременно елитарният сегмент от американския пазар няма да може да поеме европейските излишъци. Т.е. и потребителите, и индустрията ще загубят, обобщи Найденов.
В подобен вихър българската земеделска и хранителна индустрия ще отхвърчи като палатка, смята той. Само преди 7 години производителите инвестираха в спазване на европейските стандарти, но не само не реализираха потенциала за широк пробив в ЕС, а и отстъпиха значителна част от собствения пазар. Сега, изправени пред смазваща конкуренция, ще им се наложи или да отстъпят още, или радикално да сменят технологиите, ако и когато успеят да намерят кредити, очерта нерадостната картина за България Чавдар Найденов.
Създаването на комисии по регулаторно сътрудничество ще връчи огромна и почти безконтролна власт в ръцете на Директората по търговия и съответните агенции на САЩ, каза той. Още отсега ЕК тихо и назабележимо редуцира стандарти по посока на американските искания. Например, отпадна наказателната такса за нефт от катранени пясъци, отпадна забраната за почистване на месото с лактоза. Докъде ще отстъпва, пита анализаторът Чавдар Найденов.
Някои стоки, като българския пчелен мед и местните деликатеси, могат да реализират по-високи нива на износ, благодарение на търговското споразумение между Европейския съюз и САЩ. Това обаче няма да окаже съществено положително влияние на икономиката на страната ни. Това каза по-рано днес пред БНР Ваня Григорова от сдружение "Солидарна България". "Другата част, на която се надяват или поне промотират защитниците на споразумението, това са българските бизнес услуги или аутсорсинг. Когато се погледнат данните обаче, се оказва, че този сектор е наистина минимален в българската икономика, тъй като, по последни данни, там са заети около 15 хиляди служители. Има сектори, в които само в един сектор българските работници са над 200 хиляди", посочи Григорова. Тя допълни, че много голяма част от представителите на малкия и средния бизнес не знаят за подобно търговско споразумение.
