Арменският геноцид, наричан още арменски холокост, е геноцид извършен умишлено и систематично от Османската империя по време на Първата световна война и малко след това над арменското население. Арменският геноцид се характеризира с масови кланета и насилствена масова депортация на над 1 000 000 арменци извършени от младотурските власти в периода 1915 и 1916 г. Репресиите срещу арменското население започват няколко години преди това, в края на ХІХ век (виж Арменски кланета). Жертвите през този период са около 300 000 души.
Геноцидът се описва също и с арменската дума агхет, „невъобразимо престъпление“ или „голяма катастрофа“.
Между 1895 и 1921 г. са избити 1 543 271 мъже, жени и деца, много други са изселени.
Република Турция, наследник на Османската империя, възразява срещу използването на термина „геноцид“, за описване на събитията по това време, и не признава каквато и да било отговорност на турския народ или турската или османската администрация за тези събития. През последните години се засилват призивите в световен мащаб за международно признаване на арменския геноцид както и признаване от страна на турското правителство за случилото се. От 2007 г. 22 страни декларират официалното признаване на събитията от този период като геноцид, също както тях, тази гледна точка се приема и от повечето изследователи и историци. Повечето членове на арменските общности по целия свят са оцелели от арменски геноцид както и техните потомци.
Паметта на жертвите на арменския геноцид се почита всяка година на 24 април. На 24 април 2015 година във връзка с отбелязване на 100-годишнината на събитието, българското Народно събрание приема декларация, с която признава „масовото изтребление“ на арменци.
