Младите българи най-често искат да станат икономисти, учители, лекари, чиновници или програмисти, може и адвокати, прокурори или съдии - това е заключението съгласно данните от Националната карта на висшето образование, която беше актуализирана днес от Министерския съвет.
Желанията на студентите
Повече от половината ни студенти в национален мащаб учат в следните специалности:
Още: Променят балообразуващите оценки за медицина
- "Икономика";
- "Педагогика", "Педагогика на обучението по ...";
- "Медицина";
- "Администрация и управление";
- "Комуникационна и компютърна техника", "Информатика и компютърни науки";
- "Право"
Същевременно, чуждите студенти в България масово учат за лекари и зъболекари. Чуждестранните студенти в страната са малко под 15 000 и малко над 58% учат в специалностите "Медицина" и "Стоматология".
Броят на действащите студенти през академичната 2022/2023 година е 179 765. В образователна и квалификационна степен "бакалавър" се обучават над 116 000, за "магистър" учат 58 000, а за "професионален бакалавър" малко над 5 000 студенти. Български граждани са 164 854, което е близо 92% от всички действащи студенти. Чуждестранните са 14 911, което е 8.3%. Над половината (58.4%) от тях се обучават в специалностите "Медицина" и "Стоматология".
Най-много висши училища (27) има в Югозападния район за планиране, който включва София. На другия полюс е Северозападният район, в който са базирани само две висши училища, а други четири действат чрез филиали. Най-много професионални направления са достъпни в Югозападния район - 50, а най-малко в Северозападния - 14.
Още: По-високи студентски стипендии: Правителството реши
