НАСА награди български ученици заради техен проект за космическа колония и орбитална станция, съобщи Нова телевизия. Единият приз е за група от девет единайсетокласници от варненеската Математическа гимназия, които създадоха космическа станция, която да приюти 15 000 души. Тяхна съученичка също получи индивидуална награда за своята космическа станция.
Катерина Саматовна от няколко години се занимава с астрономия. През 2018 г. заема второ място в конкурса на НАСА, а тази година печели и приза със своята орбитална станция „Дженезис 369”. „Тази година орбиталната станция е много по-мащабна. Отново имам реактор за термоядрен синтез, който е още по-разработен технологически, задвижван е от огромни йонни двигатели и дигиталният дизайн е много по-подробен и той отне около три месеца. Мисля, че би бил осъществим, тъй като гледах всички идеи, които са заложени в проекта, да са осъществими реално“, разказва Катерина пред Нова.
Първото място в категория „голяма група“ е за екип от девет ученици, създали „Град на космическия ускорител“. Той трябва да бъде достатъчно комфортен за колония от 15 000 земляни, които да изследват космоса. Основното в него е колайдерът. Създаването на целия проект обаче отнело две години.
„Решихме да направим нещо необичайно, нетипично, невиждано досега в космоса. Не сме намерили друг проект за колайдер в космоса. Избрахме него, тъй като черпим ресурси от космоса, нещо което на Земята е по-трудно за контролиране. Като ходихме в ЦЕРН, консултирахме се, разбрахме много интересни факти къде сме сгрешили, къде имаме иновативни цели и по този начин изгладихме нашия проект“, казва Стефан Ангелов.
За да работи колайдерът, обаче, са нужни хора. Според малките учени, живеещите в колонията трябва да не усещат разлика със земните условия. „Трябва задължително да има изкуствена гравитация, което се получава чрез направа на дизайн, който е еднакъв или близък с няколко основни форми. Нашата форма се състои от един цилиндър, който играе роля на космопорт, където влизат и излизат всички космолети, свързан с три по-големи листовидни кухи модули, като в тях живеят хората и до тях долепени са още три по-малки, където стоят животоподдържащите системи на цялата колония“, обясни Мартин Тодоров.
„Като избрахме тази форма, позволихме на колонията да има повече място за хората и за научноизследователските нужди, също така животоподдържащите системи трябва да се намират в определени части от колонията и те заемат определено място“, казва Драгомир Николов.
Благодарение на тези животоподдържащи системи в космическата колонията може да има нормална атмосфера, вода и храна. „Ще създадем атмосфера на колонията, подобна на тази на Земята. Всеки човек произвежда на ден около 700 грама въглероден диоксид. Този въглероден диоксид ще трябва да бъде отнеман от средата, в която живеят хората. Това го правим със специална система, която отделя въглеродния диоксид и го откарва в модулите с животоподдържащи система. А животоподдържащите системи в тези модули са растенията, които изхранват населението ни от 15 000 човека“, обяснява пред Нова телевизия Ирена Антонова.
Учениците от Варна ще пътуват до Вашингтон, където ще представят революционните си идеи на конференцията за Международно космическо развитие.
