Изпитите по Български език и литература и История на България в Софийския университет „Св. Климент Охридски" ще бъдат променени през тази година - освен тема, по която кандидатите трябва да разсъждават, ще има и тестове, които ще регулират оценката.
Още: Кабинетът отпусна милион за образователни програми и иновации в училища
Още: Изплащат стипендии на ученици от училищата по културата и изкуствата
"Новият формат на изпитите целят не да затруднят зрелостниците, а да намерят най-подходящите студенти за висшето училище", каза деканът на Историческия факултет доц. Тодор Попнеделев, предаде Дарик.
Ако кандидат-студентите решат само тестовите въпроси, но не пишат есе или тема, то те няма да могат да участват в класирането и ще имат слаби оценки, категорични са още от Софийския университет.
Изпитът по История
Още: Нови близо 10 млн. за образователни програми раздаде щедро служебният кабинет
Още: Учебната година да се удължи с една седмица: Предложение на МОН
Доц. Тодор Попнеделев обясни, че тестът по история ще включва не повече от 20 въпроса, като 80% от оценката ще се определя от интерпретативната тема, а 20 - от отговорите на тестовите въпроси.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: По-големи учителските заплати, но различно: Данни с колко иска да ги вдигне служебното правителство
Още: Ученици играха кючек върху чиновете в гимназия в Ихтиман
Тестът ще е относително кратък - с не повече от 20 въпроса, и ще е въз основа на досегашната програма по история на България, като няма да има нови исторически периоди или отпадане на други. В теста по история по-голямата част от въпросите ще са от затворен тип, но ще има и отворени въпроси. Въпросите от теста ще са свързани с отделни личности, със събития, битки, процеси и с явления от културната, политическата и църковната история на България. Това ще са въпроси, чиито отговори са абсолютно сигурни и няма да са свързани с теми, по които спорят историци, увериха от СУ.
За втората част от изпита - за написването на текст, така ще бъдат формулирани темите, за да може кандидат-студентите да имат време да осмислят, изложат текста и да го проверят, каза деканът на Историческия факултет на СУ.
"Интересува ни не само историческата логика, верността на факта, но и стилистиката", коментира доц. Попнеделев. Той обяви, че на изпита по история на България "основната тежест ще е върху текста на кандидат-студентите, като съотношението между текста (темата) и теста ще е 80 към 20", посочи Попнеделев.
Още: tbi bank и УНСС създават нови възможности за студенти с първата "Академия за таланти"
Изпитът по литература
На изпита по Български език и литература по-голяма тежест ще има тестът - той ще определя 70% от оценката, а есето - едва 30%. Това обясни деканът на Факултета по славянски филологии доц. Бойко Пенчев.
"Изпитът ще се състои от две части - тест и писане на есе, като тестовата част се състои от 50 въпроса и дава 70 точки. Есето дава още 30 точки, за да ги закръглим на 100. В самата тестова част съотношението между въпроси от областта Български език и въпроси от Литература са в съотношение 1/3 литература и 2/3 български език. Много е важно това, че писането на есе е задължително за кандидат-студента. Ако не е писал есе, то той ще има слаба оценка, въпреки това, което е направил на теста", каза доц. Пенчев.
От Софийския университет обясниха, че причините да се промени формата на изпита е, че образователният процес в средното училище все по-масово използва тестовете като форма за проверка на знанията на децата.
Целта на промяната е да се премахне нарастващата пропаст между това, което учениците правят в гимназиалния етап, и изпитите за влизане във висшето училище.
