Катя Илиева е от онези цветни хора, които срещаш в един мрачен и дъждовен ден, и в разговор над чаша плодов сок в душата ти избухва симфония от цветове, а те рисуват ли, рисуват светлина. Когато не зарежда всички и всичко около себе си с позитивизъм, тя преподава в ЧСОУ „Цар Симеон Велики“ на малчугани от 1 до 4 клас. Затова, докато всички в обществото ни се възмущават, разсъждават, осъждат или обсъждат промените в образованието, министрите се сменят, а познатият сценарий „много шум за нищо“ отново е в действие, ние с Катя си говорим за същинските проблеми в българското образование и за смисъла да си учител, днес.
Какво е мнението ти за процесите в образованието в последно време?
Промяна в нашето образование е нужна и това е очевидно за всеки, но не смятам за промяна разместването на учебното съдържание или подмяната на едни термини с други. Образованието ни се нуждае от напълно нова философия и цел, която да следва, за да отговори на потребностите на нашите деца. Времето е различно, критериите са се променили и адекватната промяна е крайно наложителна. Ако мога още в началото на разговора да обобщя - свобода и развитие, това е необходимо на образованието.
Какво трябва да се промени в образователната система?
Аз работя с ученици от 1 до 4 клас, при мен промяната настъпва естествено и се случва всеки ден. По време на уроците аз променям задачите по математика, текстовете по литература, реда на уроците, с единствената цел материалът да е достатъчно разбираем и лесен за възприемане от учениците. Имам ежедневни наблюдения върху информацията и спокойно мога да кажа, че учебниците, по които учи българското дете към настоящия момент са много далеч във времето. Ние живеем тук и сега и учебното съдържание трябва да бъде адаптирано към настоящето. Важно е, чрез информацията да успяваме да достигаме до съзнанието на децата и ако това не се случва с наличната информация, то очевидно тя трябва да се промени. Аз подкрепям интердисциплинарния подход в преподаването, затова не се притеснявам да използвам различни източници и да обединявам информацията. Не ми харесва поднасянето на парче, много по-лесно е да се правят логични връзки между дисциплините, защото светът е един и нещата са свързани. Децата помнят като правят междупредметни връзки, затова е много важно да се глобализират темите. Смея да твърдя, че успешно работя с учениците си по този начин, но разбира се, не бива да забравяме, че при подобен подход на обучение ролята и отговорността на учителя е огромна, мотивацията да намери подходящата информация и да я представи адекватно е задължение на всеки преподавател. Затова смятам, че не е клише, когато казваме, че учителската професия е призвание и ако не я упражняваш по верния и правилен начин, по-добре да не го правиш.
Какво липсва на българския учител?
Не ми е приятно да го кажа, но българския учител загуби вярата – в себе си, в обществото, в държавата. Звучи страшно, но въпреки това мисля, че има начини да се поправи стореното зло. Продължавам да съм оптимист, защото виждам промяната, живея с нея всеки ден благодарение на учениците и знам, че нещата ще започнат да се случват в правилната посока. Ако българския учител е спокоен и твори с отворено сърце, това не остава незабелязано, тогава отношенията и нагласите на учениците ще са много различни. В момента образованието ни се намира там, където нито един учител – уважаващ себе си и професията, не иска да бъде, но с общи усилия и ежедневна работа това може да се промени.
Каква е ролята на училището във възпитанието на ценности в децата?
Училището е място, в което човек израства, не само физически – духовно, емоционално, нравствено, социално, затова трябва да бъдем много внимателни при подбора на правилното училище, защото неговата задача е да помогне за изграждането на нашите деца. Това е важна крачка и отговорност на родителите. Задачата на училището е да мотивира стремежа на човек към познание и развитие. Да помогне за изграждането на хора можещи, успяващи, сбъдващи се.
Какво си казваш в началото на всеки учебен ден и какво в края?
Аз съм учител вече 16 години. Винаги съм искала да бъда учител и дори само тази мисъл ме зарежда и мотивира всеки ден да съм по-добра и да давам всичко от себе си. Всеки ден ми е приятно да се срещам и споделям с децата, да наблюдавам и планирам следващите си стъпки в зависимост от техните нужди.
Всеки следващ ден започва от предишния. Много старателно и вежливо подготвям и планирам нещата, защото информацията, която ще представя на моите ученици трябва да бъде поднесена по всички възможни начини, за да съм сигурна, че съм достигнала до всеки един и всеки е приел необходимото знание. След като съм планирала всичко мога да заспя спокойно. Сутрин винаги си казвам, че днешния ден ще е по-добър от предишния.
Какво се надяваш да се научили и запомнили твоите ученици, когато завършат?
Всеки един четиригодишен цикъл от моя живот е много емоционален и различен. Най-важните уроци са - да усещат, да виждат, да изградят вяра и устрем в себе си. Иска ми се да съм ги научила да виждат невидимите неща, да разчитат кодираните послания. Да пораснат като отговорни личности, да отстояват себе си. Да се съхранят и запазят със този цветен детски плам, с който прекрачват прага на училището.
В момента има прием на ученици за следващата учебна година, защо родителите да изберат вашето училище, с какво е по-различно от останалите?
Моето училище е различно, защото в него децата растат и се развиват в позитивна, и мотивираща среда. В здравословна атмосфера, която подкрепя изграждането на личност с качества за дългосрочен успех. Аз и моите колеги работим по авторски педагогики, изпитани във времето, създадени в съвършен баланс между познатите педагогики. Спазваме образователните модели и прилагаме интердисциплинарен подход, защото ние работим с детето като отворена личност. Този изпитан баланс е съобразен с интересите и нуждите на децата в нашето училище. Ние поставяме акцент върху обучението в инициативност и развиваме техния потенциал за иновации, това са здрави основи за бъдещи предприемачи. Търсим баланс между родолюбие и традиция и новаторството. В това се състои уникалността на училището.
Как се преплитат традиция и иновации, родолюбие и космополитност?
Терминът „иновация“ идва от латински и означава „да се движиш по посоката на изменение“. Така, че всички които са избрали нашето училище са на верния път. Иновацията е е нововъведение, в образованието се налагат иновации, защото обществото се развива и ние трябва да следваме тази посока, нещата са ясни и логични. Ние работим в посока на откриване и насърчаване на таланти, мотивираме ученето през целия живот, формиране на национално и гражданско съзнание, познаване на националните символи и това са само част от ценностите и традициите, на които да учим нашите деца. Мисията ни е да градим уверени деца с мечти, способни да ги сбъдват.
„Да дадем на децата ни добра основа на която да стъпят, познавайки собствените ни традиции, история и култура и да им позволим да се адекватни на съвременността“.
Много са причините, заради които реших да ви говоря за Катя Илиева и отношението ѝ към процесите в образованието. Но основната е, че тя е от хората, които се опитват да живеят достойно, да възпитават децата в някакви ценности, които избират да виждат първо доброто, създават красота и облагородяват средата, в която живеем. Хората, които ежедневно, с малките си и невидими жестове и усилия, променят живота ни и този на нашите деца към по-хубаво. Макар да са наясно, че ако живееха на друго място, резултатът от труда им щеше да бъде много по-видим.
Интервю на Елеонора Гаджева
