За втори път в рамките на няколко месеца бизнесът разкритикува просветното министерство заради недалновидно планиране на приема на студенти. Както през февруари, така и сега, от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) настояха в своя позиция за по-добро обвързване на обучението с актуалните и бъдещите нужди на пазара на труда и за повишаване на ефекта от инвестициите на публични средства във висше образование.
Позицията на АИКБ
Конкретният повод за писмото им е проектът за план-прием на студенти за 2024/25 г., който предвижда 42 994 новоприети студенти в първи курс по държавна поръчка в общо 38 държавни университети - с 365 повече от миналата година, 36 000 от които да са след завършено средно образование.
ОЩЕ: Държавата спонсорира обучението на стотици студенти в топ университети в чужбина
От АИКБ посочват, че не отговарят на действителността аргументите на МОН, че броят на приеманите за обучение студенти е съобразен "спрямо броя на завършващите средно образование през учебната 2023/24 г.", както и че профилната структура на висшето образование е обвързана с потребностите на пазара на труда, пише в. "Сега".
"За поредна година броят на завършващите е значително по-малък от броя на обявените за прием след средно образование места (при това без да се вземат предвид местата в частни висши училища и заминаващите да продължат образованието си в чужбина) и не са създадени условия за постигане на съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование чрез проучване, идентифициране и краткосрочно и дългосрочно прогнозиране на потребностите на икономиката", казват работодателите.
За доказателство привеждат полученото становище от техни браншови организации, според които планираният брой студенти в област технически науки не отговаря на търсенето на бизнеса, особено за металургия, химични технологии и общо инженерство. Според тях за това говори и несъответствието на план-приема, обучаващите се и завършващите със структурата на заетостта по икономически дейности, както и със структурата на търсенето на персонал.
ОЩЕ: ЕК въвежда обща европейска диплома за образование
Свръхквалифицирани, но ненужни
"В момента висшето образование "произвежда" редица кадри с квалификация, която не е търсена от пазара на труда и "свръхквалифицираните" кадри с висше образование работят на работни места, за които са необходими по-ниски образователни и квалификационни изисквания, или се вливат в редиците на безработните. Инвестираното време и средства за завършване на висше образование, което не се ползва в кариерното развитие, води до загуба на средства и време и лишава пазара на труда от предлагането на човешки ресурс поради ангажираност в ненужно образование. Делът на завършилите, които се реализират на позиция, за която се изисква висше образование, все още е незадоволителен - едва 59.4% през 2023 г.", изтъкват от АИКБ, добавяйки, че за някои професионални направления на практика реализацията по специалността и на работно място, изискващо висше образование, е толкова ниска, че не оправдава по никакъв начин предлагания план-прием.
За пример те посочват туризма, при който реализацията на завършилите е едва 21%. "В туризма са необходими кадри, но със средно професионално образование като сервитьори, бармани, готвачи, администратори", казват от АИКБ.
ОЩЕ: Софийският университет с още 80 места по-нагоре в престижна световна класация (СНИМКИ)
Оттам припомнят, че според приетата актуализация на Националната карта на висшето образование в общо 40 професионални направления, 30 от които са приоритетни, броят на действащите студенти представлява под 50% от определения капацитет. Нещо повече - сред тези 40 направления са 7 от 8-те направления с най-висок очакван бъдещ недостиг на пазара на труда. Например, под 30% е запълняемостта за направления като електротехника, електроника и автоматика, архитектура, строителство и геодезия, материали и материалознание, математика, биотехнологии и др. "Липсва ясна политика за стимулиране на обучението по тези професионални направления, в които освен това влизат и ученици с най-нисък бал от дипломата за завършено средно образование. Но именно те са тези, които осигуряват специалисти с най-висока добавена стойност за българската икономика и социално-осигурителната ни система", казват работодателите.
За 60 000 места - 36 000 кандидати
От АИКБ изтъкват, че част от проблемите се дължат на порочната практика държавният план-прием (планиран на 42 хиляди студенти, 36 000 от които след средно образование - бел. ред.) да надхвърля броя на завършващите средно образование ученици, които т.г. са около 39 000.
По данни на НСИ за 2023/24 г. държавата субсидира обучението на 42 611 студенти, от които 36 457 след средно образование. "Това предполага автоматичното приемане на всеки кандидат-студент - и то държавна поръчка. Картината е още по-ирационална, когато в тази сметка се добавят и около 26 000 места, които са обявени в частните университети и от които над 2/3 се заемат от завършващите средно образование. Това означава, че над 60 000 са местата за кандидат-студенти годишно само за завършващите средно образование", посочват от АИКБ. "Не бива да се забравя и че по експертни оценки годишно около 6000 завършващи средно образование заминават за чужбина (или около 16% от завършващите). Което по груби сметка означава, че за около 60 000 места в университетите се борят около два пъти по-малко кандидати. Откъдето идва и нереализираният държавен план-прием", отбелязват оттам.
Затова бизнесът за пореден път апелира държавният план-прием в университетите да бъде съобразен с броя на завършващите средно образование, като броят на откритите места за студенти да е до не повече от 50% от него, както и структурата на приема да съответства на структурата на заетостта към актуалната учебна година и очакваните нужди на база освобождаващи се работни места. Според АИКБ това ще помогне за увеличаване на конкурентоспособността сред кандидат-студентите, за повишаване на качеството и за реалното обвързване на висшистите с нуждите на пазара на труда.
