Процедура за установяване на плагиатство с участието на експертна комисия, назначена от МОН предвижда нов проект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), представен от министъра на образованието и науката проф. Николай Денков.
Още: Кабинетът отпусна милион за образователни програми и иновации в училища
Още: Изплащат стипендии на ученици от училищата по културата и изкуствата
Това е нов елемент на законопроекта и е цяла нова глава, в която са разписани процедурите и какви са последствията. „Досега нямаше такава процедура, за първи път тя е разписана в този законопроект, който предлагаме“, каза Денков, цитиран от БГНЕС.
Тя определя условия и ред за установяване на научно плагиатство. Такава възможност ще има както по време на провеждане на процедурите, така и след получаването на научна степен и заемане на академична длъжност. При сигнал министърът на образованието и науката ще определя научно-експертна комисия, която да изготви анализ за наличие или липса на плагиатство.
Висшите училища и научните организации в България са автономни. Автономията включва и кадровата политика, т.е. ръководителите и ръководствата имат право да вземат решения кого назначават и кого не. По тази причина досега при сигнализирани случаи на плагиатство, МОН нямало никакви възможности да се включи в този процес.
Още: Нови близо 10 млн. за образователни програми раздаде щедро служебният кабинет
Още: Учебната година да се удължи с една седмица: Предложение на МОН
Каква е процедурата: Когато започне процедура за научна степен или за академична длъжност, научното жури е задължено да провери дали има основа за проверка или ако някой подаде сигнал, научното жури е задължено да вземе отношение и писмено да изрази становище има ли доказателство за плагиатство и дали те се отразяват съществено на научните приносите на съответния кандидат. След като всеки член от журито напише такова становище, то се събира и решава дали има основния, праща на кандидата съответните основания, той отговаря с аргументи и след това се взима крайно решение дали според него има или няма доказателства и дали те са съществени. Има право на възражение пред МОН. Тогава се прави експертна комисия от 11 човека. Тя излиза на база на документацията и използвайки софтуер излиза със становище. Това на комисията може да е различно от това на журито. Нейното становище се връща обратно в академичната организация, която взема крайно решение в рамките на автономията на базата на двете становища. Ако двете становища съвпадат Факултетния съвет е длъжен да се съобрази с тях, ако са различни – крайното кадрово решение е на ръководителя на организация. Така се запазваме принципа на автономията. Съгласно процедурите всеки може да обжалва крайното решение на ръководителя на организацията в административен съд. В процедурата са заложени срокове – за журито е 1 месец, два за МОН. Така забавянето може да е около три месеца и половина. Ако се установи, че случай на плагиатство по процедура, която е била преди години, може да се отвори подобна процедура също.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: По-големи учителските заплати, но различно: Данни с колко иска да ги вдигне служебното правителство
Още: Ученици играха кючек върху чиновете в гимназия в Ихтиман
„И при установено плагиатство научната организация е длъжна да вземе мерки, включително да уволни човека, да му бъде отнета научната степен. Говорим за сериозни санкции“, каза министърът.
С проекта се залагат изисквания за изпълнение на минимални национални изисквания, специфични за всяка област към кандидатите за придобиване на научна степен и заемане на академична длъжност. Минималните изискваният ще бъдат различни за отделните видове научни степени и академични длъжности по научни области и професионални направления и ще са съобразени с тяхната специфика. Те ще отразяват измеримите научни и академични постижения на учените. Кандидат за научна степен или академична длъжност, който не покрива необходимите изисквания, няма да бъде допускан до оценяване.
“Въвеждането на система от изисквания от показатели е ключова, за да бъде направена реформата както в областта на висшето образование, така и в областта на научните изследвания“ посочи министърът, който каза, че има достатъчно време те да бъдат обсъдени внимателно. Той посочи, че не е важно колко професора имаме – важно е всеки професор си тежи на мястото. Ще бъде направен и регистър – електронна база данни – кой с какви научни показатели участва – за всеки един човек, който влиза в тази база данни да бъде записано какви са неговите научни показатели по минималните критерии, които са заложени. Така ще се вижда кой кой е в България.
Още: tbi bank и УНСС създават нови възможности за студенти с първата "Академия за таланти"
Ще бъде създадена публична електронна база данни за хората, придобили научна степен, за защитените дисертации и за хабилитираните лица у нас. В нея ще се отразяват индивидуалните наукометрични показатели, както и постиженията в преподавателската дейност на учените.
