Учениците в 6-ти клас осъзнават защо училището е важно. Натрупването на нови знания (33%), намирането на работа (21%), срещата с приятели (10%), бъдещата реализация (9%) са факторите, които мотивират децата да ходят на училище с желание.
Това посочват данните на първото за страната национално представително проучване на нагласите на шестокласници по поръчка на Център за приобщаващо образование и проведенo от социологическа агенция Джи Кънсалтинг.
Изследването беше представено на специално събитие в литературен клуб „Перото“ в Национален дворец на културата. Негови гости бяха представители на МОН, неправителствени организации, университети, училища и бизнеса.
„С това изследване си поставихме за цел да проверим и анализираме очакванията на децата. Избрахме 6-ти клас, защото това е ключова възраст, в която те оформят своите разбирания за живота, започват да мислят осъзнато за своето бъдеще и съществува риск за намаляване на мотивацията за ходене на училище. Липсата на добър пример в семейството, безработицата, неувереността да планират и мечтаят са фактори, които допринасят за демотивацията им. Вярваме, че ако показваме връзката на училището и успешното намиране на работа чрез сътрудничество с местния бизнес, децата от слабо икономически развити региони ще разширят своя кръгозор и ще намерят смисъл да продължат образованието си, въпреки трудностите, които срещат по пътя си,“, каза Ива Бонева, изпълнителен директор на Център за приобщаващо образование.
Като извод от проучването може да бъде изведен, че класно-урочната система не отговаря на съвременните изисквания на децата за натрупване на нови знания. Като любими предмети са посочени физическо възпитание и спорт (76%), изобразително изкуство (58%) и информационни технологии (57%), в които в стила на преподаване доминира учене чрез преживяване. Предметите история и цивилизация (43%), математика (40%) география и икономика (35%) и английски език (31%) са най-малко харесвани от децата. Именно тези учебни материи, които трябва да разширяват мирогледа им са възприемани за трудни (59%), а 46% от тях ги смятат са безинтересни. Те се преподават по класно-урочната система.
”И най-мотивираното дете има нужда от успех. Ако всички предмети ти доказват, че не се справяш, каква мотивация може да имаш да учиш. За децата е важно, учителят периодично да им обяснява защо е важно това, което учат.”, споделя Живко Георгиев, социолог.
79% от учениците в 6-ти клас харесват в по-голяма или по-малка степен своите учители. Според тях идеалният учител е този, който се отнася добре към децата (38%), поднася и обяснява по разбираем начин учебния материал (23%), помага при затруднения и окуражава (11%). 56% от децата заявяват, че разчитат на своите майки да им помагат в ученето, а близо 15% от децата са подкрепяни в учебния процес от приятели и съученици.
Важно е да се отбележи, че 96% от шестокласниците имат достъп до интернет. 52% от тях търсят информация в Мрежата, а едва на 8-мо място в отговорите, те заявяват, че го използват за училищни проекти. 58% от децата са ангажирани в различни извънкласни форми. При равни други условия, посещаването на занималня намалява поне с 30% вероятността детето да изпадне в риск.
Въпреки някои позитивни тенденции, около 30-35% от изследваните деца са рискови от гледна точка на мотивация за учене, продължаване на учението, качеството на полученото от тях образование. Те могат да бъдат идентифицирани най-лесно по няколко критерия: успехът им е под Добър (4.00), основното, заради което ходят на училище са приятелите, възможността да поиграят и общуват с връстници, харесват само 1-2 учебни предмета, срещат сериозни трудности по основните предмети, поне половината от тях имат сериозни трудности с българския език.
Изследването посочва, че 18% от шестокласниците имат проблем с българския език, защото ежедневният език в средата им е друг, което е сериозен фактор за демотивацията и ранното отпадане от училище.
Други фактори, които застрашават оставането на децата в клас са: семейна среда, в която няма кой да им помага и да ги мотивира, наченките на професионална ориентация ги насочва към професии, които не предполагат високо равнище на образование (шофьор, спортист, фризьорка, готвач), не виждат връзка между това, което учат и професионалните роли, към които средата им ги е ориентирала
Проблемът с тези деца се засилва от факта, че обикновено ги откриваме в социално-депресивни райони (с висока безработица, бедност, неразвита инфраструктура), в училища с ограничен финансов ресурс, занемарена материално-техническа база, демотивирани учители и занижени образователни стандарти.
Изследването регистрира като успешни мерки и усилия по превенция на рисковете от отпадане на тези деца от училище: развитието на извънкласни форми за ангажиране с акцент върху спорта или някакво изкуство, обхващането им в занимални, практиката да се допитват до ученици по въпроси, които са важни за тях, възможностите децата сами да инициират и организират празници и събития в училище, противодействия на агресията, дискриминацията, двойните стандарти в отношението към децата, опитите за ранна и практически насочена професионална ориентация. Когато семейството и училището нямат достатъчен собствен капацитет да изпълняват социализиращата си роля, местната общност може да помогне. Това е особено ефективна локална стратегия в депресивните селища и общини, в които училищата съществуват в режим на оцеляване и маргинализация.
Резултатите от изследването подкрепят извода, че когато училището се отвори към света около себе си и този свят навлезе в него със своите позитивни образци, перспективи, знания и умения, нараства вероятността децата в риск да намерят в училището и ученето нещо увличащо, интересно, полезно за себе си.
Actualno.com припомня, че междувременно в ефира на Нова телевизия бяха изнесени статистически данни за броя на преподавателите в страната. Общият брой учители към 2015/2016 г. е 45 288. От тях най-малко са под 25-годишна възраст - 358. Най-много са преподавателите в интервала 55-59 години - 9234 души.
Националното представително проучване се организира в рамките на проект „С поглед в бъдещето – училището има смисъл“, който се реализира с финансовата подкрепа на Фондации „Велукс“. С него Център за приобщаващо образование си поставя за цел да насърчи училището и местната общност заедно да помагат на децата, за да осъзнаят връзката между собствената си реализация и ходенето на училище. Проектът се осъществява сред всички ученици от 6-ти клас в две поредни учебни години, в две партньорски училища и служи за основа на разработване на онлайн платформа, която свърза училищата с местните предприемачи и професионалисти.
Център за приобщаващо образование (ЦПО) е неправителствена организация, чиято основна цел е да помогне на колкото може повече деца да учат и играят заедно със своите връстници. Вярваме, че всяко дете трябва да получи шанса да бъде прието, ценено и да има възможност да развие своите способности. Даваме отговор как приобщаващото образование да се случва все по-осъзнато и пълноценно в българското училище. Работим за социално приобщаване и качествено образование за всички деца, както и за закрилата на тези, които се нуждаят. Екипът на Центъра работи активно с родители, учители, директори, специалисти, общински и държавни власти, бизнес организации, колеги от страната и чужбина – и се радваме заедно на промяната, която се случва постепенно.
