11 600 души ще отговарят за връщането на 21 000 деца в училищна възраст в класните стаи. За кампанията са създадени 1103 екипа, които от 1 септември започват да обикалят всички родители. Внушителните данни съобщи вчера в Асеновград зам.-министърът на образованието Деница Сачева. Представители на кабинета начело с вицепремиера Валери Симеонов, както и омбудсманът Мая Манолова, бяха в града, за да обсъждат етническата интеграция. В борбата по задържане на децата в клас ще помагат и камерите в училищата, които ще следят дали действително те влизат в час, пише в. Сега.
Голямата кампания за връщането на децата в училище беше обявена през май. В екипите влизат специалисти от различни ведомства - министерство на образованието, на социалната политика, учители, експерти от регионалните управления по образованието, учители, социални работници, медиатори, та дори и полицаи за респект. Просветният министър Красимир Вълчев обеща подкрепа на всички институции и заяви, че ако експертите не намерят дадено дете на адреса му, трябва да го търсят из цялата страна.
"Всеки седми ученик между 15 и 18 г. не посещава училище. 21 146 деца са отпаднали от образователната система за учебната 2015/2016 г. България е на трето място в ЕС по млади хора, които не учат, не работят или не се обучават в нищо - техният брой е 170 000. 64% от тях живеят в малки градове и села", очерта плачевната картина Мая Манолова. Зам.-министър Деница Сачева пък припомни, че по-голяма част от 21 хиляди отпаднали от училище деца са роми и посочи, че в момента се подготвят методически указания за екипите, които ще връщат децата в клас, както и портал с информация, включваща база данни и възможни решения за всеки отделен казус.
Проверките на екипите по приобщаване на децата ще траят два месеца, като започват от Пловдивска област, стана ясно на вчерашния форум. Системата за видеонаблюдение, създадена заради матурите, ще бъде използвана и целогодишно за проследяване на посещаемостта. Така в борбата по задържането на децата в клас ще се включат близо 4000 камери. Друга мярка, която предстои да бъде нормативно регламентирана, е учителите да могат да предлагат социалните помощи да са в натура, ако видят, че детето няма обувки или му липсват учебни помагала. Родители, които възпрепятстват децата си да посещават училище, ще бъдат наказвани по закон като за криминално престъпление, каза още Сачева, макар че не стана ясно какво има предвид.
Все още няма пълна яснота и как точно ще бъде заплатена работата на спецекипите по връщането на децата. Наскоро МОН предложи промени в своя наредба, за да може от 1 септември да има повече пари за допълнителни възнаграждения на педагозите при постигнати резултати. Отделно от това в плана за учене през целия живот за т.г. бяха заложени 50 хил. лв. за система за ранно предупреждение за риск от отпадане от училище, която ще бъде внедрена в нови 11 общини от Северозападния и Югоизточния регион. Преди седмици МОН предостави и 2.8 млн. лв. на детски градини и училища за допълнителни уроци, като със средствата ще бъдат подкрепяни деца, които не владеят български език в предучилищна възраст, както и ученици с пропуски в материала. Парите са от прекратени, спрени или намалени месечни помощи поради натрупани отсъствия по неуважителни причини от септември 2016 до април 2017 г.
"Моето разбиране като омбудсман е, че училищното образование може да бъде задължително само когато е безплатно. Това означава, че би следвало да бъде осигурено финансиране за обхвата на 4-годишните деца в предучилищни форми. Издръжката на едно дете в предучилищна възраст е в рамките на 280 лв. годишно, което означава 18-19 млн. лв. от МОН, за да стане тази форма безплатна", изчисли Манолова. По думите й образованието е единственият шанс за излизане от гетото, както и за намиране на работа. Зам. просветният министър Деница Сачева също коментира, че таксите на детските градини за пет-шестгодишните ще бъдат намалени до минимум, буквално до цената на храната. "Идеята е те изобщо да отпаднат, но още е рано за това", каза Сачева.