Строителството на обекти за милиарди левове, финансирани от еврофондовете, може да бъде спряно. Камарата на строителите в България изпрати вчера препоръка до членовете си да пристъпят към подписване на т.нар. акт 10 за замразяване на строителството. Въпросният документ е основание за избягване на неустойки, издава се при форсмажорни обстоятелства.
Причината за мярката е спрените европейски фондове - “Околна среда” и част от “Регионално развитие”. Същевременно държавата и общините бавят плащания, а в някои случаи изцяло са ги прекратили, пише в. "Труд".
Според изпълнителния директор на камарата Иван Бойков съвсем скоро дълговете на държавата и общините към строителни фирми ще достигнат 1,2 млрд. лв., като половината от тях се дължат на спрените плащания по “Околна среда”. Допреди половин година дълговете бяха само 180-200 млн. лв.
Камарата, заедно с Националното сдружение на общините в България, са правили опити да получат ясна информация от кабинета за спрените програми, но безуспешно. Не се състоя и поисканата преди седмица от камарата среща с премиера Пламен Орешарски. От парламентарните партии пък само ГЕРБ се срещна със строителите.
Според Закона за устройство на територията под акт 10 за замразяване на строителство трябва да се подпише и възложителят. В случая това са държавни органи или общини. Ако те откажат, се подписва от онзи, който е разрешил строителството - ДНСК.
Разпитаните от “Труд” строителни фирми разказаха, че най-големите проблеми са с плащанията по оперативна програма “Околна среда” (ОПОС). “Главболгарстрой” например има три обекта по програмата - пречиствателните станции в Хисаря, Поморие и Раковски, които струват общо 118 млн. лв. “Където има бавене на плащанията, гледаме да намалим темпото на работа”, каза шефът на “ГБС Инфраструктурно строителство” Георги Харизанов.
“Трейс Груп Холд” също има обекти по ОПОС със забавени плащания въпреки представените сертификати за свършена работа. Компанията например работи по водния цикъл на Стара Загора, който струва 32 млн. лв. Почти е приключила работата по депото за отпадъци в Перник, което струва 9 млн. лв. Фирмата още не е решила дали да се възползва от съвета на камарата да замрази обектите.
