Международният център за уреждане на инвестиционни спорове във Вашингтон (ICSID) даде ход на арбитражния иск на ЧЕЗ срещу България. Информацията за това е публикувана на страницата на Арбитражния съд във Вашингтон. Потвърждение за развитие по арбитражното дело беше дадено пред чешката медия ČTK от говорителят на компанията Роман Газдик, съобщава специализираният портал 3e-news.
Делото, което ЧЕЗ заведе, е заради неспазване от страна на България на условията, при които се е ангажирала по време на приватизацията на електроразпределението у нас и задълженията, които страната е поставила по отношение на енергийния пазар при присъединяването си към ЕС през 2007 г. От централата на ЧЕЗ в Чехия обаче не коментират повече по въпроса.
По неофициална информация чешката компания има претенции за 600 млн. евро към България заради невъзстановени разходи при изкупуването на енергия от възобновяеми източници. Според други източници искът на чешкото дружество дори надхвърля 1 млрд. евро.
По същество - ЧЕЗ счита, че България не е спазила ангажиментите си относно изкупните цени на тока, износа на ток в чужбина и либерализацията на българския енергиен пазар. Съответно, това не е позволило на ЧЕЗ да направи екоинвестиции в ТЕЦ Варна, така че той да отговаря на екоизискванията - с зелената политика на ЕС следва да се спазват определени прагове на отделяне на вредни емисии от различните индустрии.
Проблемът дойде след бума на зелената енергия и високите изкупни цени, които НЕК отказваше да признае като разход на електроразпределителните дружества. Това беше и една от причините за завеждането на арбитражното дело във Вашингтон.
В състава на трибунала във Вашингтон влизат Пиер Терсие, който е председател, заедно с Джулиан Д. М. Лю и Доналд Макрей. ЧЕЗ е представлявана от четири адвокатски кантори – две в София и по една от Прага и Лондон. Защитници на българската страна са Министерство на финансите и две адвокатски кантори от София и Лондон.
Припомняме, че сходно арбитражно дело във Вашингтон бе завела срещу страната ни и австрийската енергийна компания EVN. Тя обаче постигна споразумение с НЕК и държавата.
ЧЕЗ влезе на българския пазар през 2004 г., едновременно с австрийската EVN, германската E.ON, които започнаха да инвестират в страната с очакването, че енергийният пазар ще бъде либерализиран. Въпреки че българското законодателство позволява либерализация на пазара, всъщност държавата определя цените на електроенергията и специфичните условия на бизнес. По този начин чуждестранните енергийни компании постепенно намаляват или прекратяват дейността си в страната, е гледната точка на някои чешки медии.
ЧЕЗ закупи част от българската разпределителна система – обект на сделката бяха електроразпределителните дружествата в София, София област и Плевен. А през 2006 г. компанията закупи електроцентралата във Варна с идеята да я превърне в газова мощност. През 2013 г. обаче след спорове с българските власти компанията все пак реши да напусне страната ни. Така централата във Варна беше продадена през 2017 г., а през април тази година ЧЕЗ получи разрешение от българския енергиен регулатор да продаде разпределителното си дружество на финансовата група "Еврохолд" и да се изтегли от българския пазар.
Разширяването на ЧЕЗ на Балканите многократно е описвано като неуспешно от настоящия чешки премиер Андрей Бабиш. Мажоритарен собственик на ЧЕЗ е чешката държавата, която притежава 70 процента от акциите на компанията чрез Министерството на финансите на страната. В края на март тази година ЧЕЗ завърши и продажбата на активите си в Румъния. Компанията не е посочила цената, но се счита, че е между 25 до 30 милиарда крони за продажбата.
