Все още няма яснота откъде ще дойдат допълнителните 1 милиард лева за увеличаване на финансовия ресурс по програмата за безплатното саниране. Миналата сряда правителството в оставка гласува увеличаване на ресурса на програмата от 1 на 2 милиарда лева. За това обаче е нужно и одобрение от отиващото си Народно събрание.
След като беше обявено намерението програмата да продължи, в. "Сега" попита Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) какво е планирано по нея, дали всяка година ще се осигурява по 1 милиард, ще има ли самоучастие от собствениците или държавата ще покрива изцяло ремонтите. Пет дни по-късно все още няма отговор. Не е ясно също така ще има ли нов регламент за диференциране на сградите през следващите години - например панелки, стари тухлени кооперации и еднофамилни къщи. И докато заявленията продължават да се трупат, няма отговор какво ще се прави, ако депутатите не одобрят искането за втория милиард.
За неяснотите около общия размер на финансирането вестникът се е обърнал и към другите институции, които имат отношение към програмата. От Министерството на финансите ги насочили към финансиращата институция - Българската банка за развитие (ББР). От банката обяснили, че към момента финансовият ресурс по програмата е 1 млрд. лв., а ако парламентът одобри увеличението й с още 1 млрд. лв., банката ще може да продължи да разплаща санирани сгради и над одобрения първоначално бюджет. От ББР обаче не могат да отговорят на въпроса как ще продължи финансирането занапред, защото отговорната институция по програмата е МРРБ.
Според данните от миналата седмица досега са завършени 120 сгради. Сключените споразмения между ББР, кметовете (които представляват сдруженията) и областните управители са за над 953 млн. лв., което изчерпва досегашния лимит. Това е причината МРРБ да издаде миналия месец указания на кметовете да не подписват нови споразумения и да не обявяват нови обществени поръчки. Сключените тристранни договори за целево финансиране са общо 2019 - и по тях е започнало изплащане на дейности по санирането. На 1805 сгради са извършени технически обследвания и обследвания за енергийна ефективност, за 897 сгради са сключени договори и са избрани изпълнители за инженеринг и строително-монтажни дейности. Реално може да се окаже, че договорите надхвърлят заложената първоначално сума.
Финансирането на безплатната програма за саниране може да се увеличи и без нова държавна гаранция, обясни Ангел Геков, изпълнителен директор и председател на УС на ББР. Вече гласуваната от парламента държавна гаранция в размер на 1 млрд. лв. при започването на програмата може да се използва и занапред. Ако държавата има средства, тя може да вложи и повече пари в санирането, тъй като гаранцията може да се ползва на револвиращ принцип, обясниха финансови експерти. Затова на Народното събрание, според закона за публичните финанси, ще бъде предложено да одобри поемането на дългосрочен финансов ангажимент, който излиза извън мандата на едно правителство, но отново без да се казва откъде ще се вземат парите.
Към момента банката е договорила заеми от 250 млн. евро - половината от ресурса. Договорените средства не са усвоени, но ги има готови и се чака моментът да започне усвояването им според хода на дейностите. ББР се въздържа да договаря следващ ресурс, защото на този етап не е дошъл моментът на плащането, а да се държат пари назаем, без да се използват, е ненужен разход, обясниха от банката.
Реално към момента е извършено само първото усвояване на част от договорените заеми - 45 млн. евро. Те са покрили вече завършени и санирани сгради - ББР плаща според споразуменията, когато са налице всички протоколи от завършения строителен процес. В самото начало на санирането банката осигури мостово финансиране, но тъй като програмата тръгна бавно, е похарчена малка част от кредитния ресурс.
