Съветът за тристранно сътрудничество не постигна съгласие по проектобюджета за тази година на извънредно заседание под председателството на вицепремиера Лазар Лазаров.
Още: Шолц поиска европейски субсидии за електрическите автомобили
Още: Икономическите нагласи в Германия се влошиха неочаквано рязко
И работодателите, и синдикатите изразиха сериозни притеснения за прекомерния дефицит от 6,4 процента, който създава условия за сериозно задлъжняване на страната ни, предаде БНР.
Прекомерният дефицит би отдалечил страната ни от еврозоната, предупредиха работодателите.
Още: Стопанската камара не подкрепя бюджета на служебния кабинет: Така няма да влезем в еврозоната
"Трябва да се каже наистина, че този бюджетен дефицит е притеснителен и трябва да се намерят възможности за ограничаването му до нормативно установения от закона за публичните финанси размер до 3%", каза Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал.
Още: Държавата да купи рафинерията в Бургас: Писмо на икономисти и енергетици
Още: Има ли риск за доставките: Търсенето на природен газ в света се увеличава
"Служебното правителство предлага проект на бюджет за 2023 година при действащи политики с дефицит 6,4% от брутния вътрешен продукт, без да бъдат отразени изготвените преходни мерки", защити бюджета зам.-министърът на финансите Людмила Петкова. Тя подчерта, че изчисленията са направени на база на действащото законодателство и без предложените от служебния кабинет приходни мерки, които са в промените в данъчните закони. Те обаче не срещнаха политическа подкрепа.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: България е втора по ръст на продажбите на нови автомобили в ЕС през 2024 г.
Любослав Костов от КНСБ е на мнение, че растежът на икономиката, а оттам и на приходите в хазната са доста подценени. В същото време са заложени разходи, които няма да бъдат реално извършени, смята той. "Налице е значително фискално пространство, според нас, което да осигури средства за ръст на доходите и за ръст на минималната заплата, още един ръст от 1 юли на 850 лева", посочи синдикалистът.
"В изказаните становища на социалните партньори се съдържаха предложения, които са свързани с промяна на един или друг параметър, на провеждането на една или друга политика. От служебното правителство категорично поддържаме тезата, че това е отговорност на стабилно парламентарно мнозинство и редовен кабинет" заяви вицепремиерът и социален министър Лазар Лазаров на брифинг след края на заседанието на НСТС.
Той информира, че не е постигнато съгласие по нито един от трите разглеждани проекта - за Закон на държавния бюджет и за бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2023 г.
Още: Тръмп ще обяви извънредно положение в енергетиката
Още: Накъде пое цената на петрола след първите действия на Тръмп?
И при трите законопроекта е следван един и същи подход - всички приходи и разходи са планирани на база действащото към този момент законодателство, без въвеждането на нови политики. Поради тази причина те представляват моментна снимка на състоянието на финансите на държавата, в резултат на предприети от предходната година действия за разходите и приходите за тази година, коментира Лазаров.
Той подчерта предложението за осъвременяване на пенсиите от 1 юли тази година с 12%, като се отчита 50 на сто от индекса на потребителските цени и 50 на сто от средния осигурителен доход. Министърът посочи и увеличението на средната пенсия с 16,7 на сто.
Нетният коефициент на заместване на дохода ще се повиши и ще достигне почти 71 на сто през тази година, посочи Лазаров.
