Световната банка рязко понижи прогнозата за ръст на българската икономика през следващата 2023 година. Брутният вътрешен продукт на страната в реално изражение ще нарасне с 1.7% през следващата 2023 година, става ясно от есенното издание на икономическата прогноза на Световната банка за региона на Европа и Централна Азия. Това представлява понижение от 2.6 процентни пункта спрямо предходната прогноза от месец юни тази година.
В същото време очакванията за БВП на България за тази година са леко ревизирани във възходяща посока – очакван ръст от 2.9%. Това представлява повишение от 0.3 процентни пункта спрямо предходното издание на прогнозата от средата на годината.
За 2024 година Световната банка очаква икономиката на България да засили темпа на растеж до 3.3%.
Прогнозата донякъде съвпада с последния доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие, която също повиши очакванията за ръст на БВП на България за тази година, но сериозно понижи прогнозата за следващата 2023 година. ЕБВР прогнозира ръст от 3% през тази година, което представлява повишение от 0.5 процентни пункта спрямо предходната прогноза и нарастване на БВП от 1.5% през следващата 2023 година, което е понижение в очакванията от 1.5 процентни пункта.
Дългосрочните предизвикателства, пред които е изправена България, включват отрицателни демографски тенденции, институционални и управленски слабости и неоптимални обществени услуги, с големи различия в качеството и достъпа между регионите, пише в доклада за България.
Прогнозата за растеж на България за 2022 г. е повишена до 2.9% заради по-добро от очакваното представяне през годината до момента. Предвижда се забавянето на растежа да започне през второто полугодие на 2022 г. и да продължи през 2023 г. в съответствие с глобалните тенденции и тенденциите в ЕС, посочват от Световната банка.
В бъдеще реформите и инвестициите в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост и Многогодишната финансова рамка на ЕС ще помогнат за поддържане на растежа. И все пак рисковете остават в посока надолу и са вероятни по-нататъшни ревизии в низходяща посока в случай на продължителни шокове в предлагането и цените на международните пазари.
Прогнозира се инфлацията да остане висока и да приключи 2022 г. с двуцифрено число, с постепенно намаляване през 2023 година.
Фискалният дефицит вероятно ще нарасне до 4.2% от БВП поради очакваното забавяне на икономиката и наскоро одобрените антиинфлационни мерки. Дефицитът по текущата сметка също се очаква да се разшири през 2022 г. до 2.7% от БВП, тъй като цените на вноса скочат.
На фона на по-добрия от очаквания растеж за 2022 г., бедността, измерена чрез линията на бедност от 6,85 щатски долара по паритет на покупателната способност за 2017 г., се очаква да намалее от 7.1% през 2021 г. на 6.8% през 2022 година.
Въпреки това потенциалът за рискове от спад остава висок, особено в контекста на войната в Украйна. Нарастващите цени на храните и енергията продължават да оказват натиск върху по-бедните българи, които харчат непропорционално висок дял от доходите си за тези продукти, отбелязват от институцията.
Социалното подпомагане и заплатите, които не са в крак с инфлацията, допълнително ще подкопаят покупателната способност на домакинствата. Прогнозите са, че бедността ще остане относително непроменена на 6.7% през 2023 г., въпреки че рисковете от спад вероятно ще продължат, пише в доклада.
Отделно, перспективите на България са помрачени от последния пристъп на политическа нестабилност, който започна с вот на недоверие срещу правителството през юни. На 2 октомври са насрочени предсрочни избори, които ще покажат дали страната ще постигне известна степен на политическа стабилност. Ако не, политическата криза ще продължи, както беше през 2021 г., което може да се отрази негативно на темповете на усвояване на средствата от ЕС и структурните реформи, забавящи приближаването на България към средните доходи в ЕС, добавят от Световната банка.
Още: Какво е БВП и как се изчислява?
