Икономиката на България ще нарасне с 3.7% през настоящата година, сочи най-новата есенна прогноза на Световната банка. Това представлява повишение от 1.1 процентни пункта спрямо предходното издание на бюлетина от месец юни тази година, когато очакванията бяха за ръст на българския БВП от 2.6%. Въпреки това, прогнозата на Световната банка е по-ниска от тази на родното Министерство на финансите, което очаква икономически ръст от 4% за настоящата 2021 година, става ясно от есенната макроикономическа прогноза на ведомството.
Според Световната банка през следващите 2022 и 2023 година икономиката на България ще постигне ръст от съответно 3.8% и 3.6%. Това отново представлява повишение на очакванията, тъй като в юнския бюлетин прогнозата бе за 3.3% и 3.4% за разглежданите години. Прогнозата за 2022 и 2023 година отново е по-ниска от тази на Министерство на финансите, които очакват ръст на БВП от съответно 4.9% и 3.7%.
Инфлацията у нас ще скочи до 3.2% през тази година, като само ще се засили до 3.3% и 3.4% през 2022 и 2023 година, сочи прогнозата на Световната банка. Институцията очаква покчаване на държавния дълг през идните две години от 28.2% от БВП през тази година до 29.6% през 2022 година и 30% от БВП през 2023 година.
"Превзета държава от частни интереси" и въглеродна зависимост
България демонстрира по-силно възстановяване от очакваното с прогнозиран растеж от 3.7%, посочват от Световната банка. И все пак, въпреки стабилните бюджетни приходи, фискалната консолидация вероятно ще бъде отложена за 2022 г. поради продължаване на мерките за подкрепа, пише в бюлетина. Институцията отбелязва, че страната ни се намира в политическа криза, като от миналата година няма сформирано правителство.
“Въпреки че служебното правителство е предприело стъпки за борба с корупцията и за решаване на някои дългогодишни управленски проблеми, по-дълбоките структурни реформи ще изискват редовно правителство с парламентарно мнозинство”, пише в прогнозата.
Според Световната банка това, че страната ни планира да превърне временната подкрепа за пенсионерите в постоянна мярка, демонстрира затруднения в разгръщането на антикризистните мерки.
„В дългосрочен план основните предизвикателства за развитието на страната остават слабата й производителност, широкото неравенство в доходите и възможностите, превземането на държавата от частни интереси и скъпото излизане от въглеродната зависимост”, пише в прогнозата.
Световната банка отбелязва, че ниският процент ваксинирани граждани поставя България във висок риск от нова COVID-19 вълна през тази есен, като това може да завърши с връщане на ограничителните мерки в зависимост от капацитета на здравната система.
