Мерките, които правителството взима изглеждат разумни по отношение на спирането на заразата от коронавирус. Остава да мислим и да се подготвяме, което също се случва, за ефекта от тези мерки. Това коментира в интервю за БГНЕС икономическият експерт от ЕКИП Стоян Панчев. „Т.е това, за което всички говорят е предстоящата не рецесия, а най-вероятно депресия в икономическия ръст“.
Панчев обясни, че страната се намира в сложна позиция, тъй като на практика са се застъпили две кризи. „Едната, която така или иначе е настъпвала от миналата година, нормална, циклична рецесия. В края на миналата година имаше едно забавяне в еврозоната, стагнация. Видяхме Германия, че се люшкаше на ръба на техническа рецесия. В края на третото тримесечие ръстът на еврозоната беше само 0.1%. Т.е ние вече имахме ситуация, която предвещаваше по-тежка икономическа обстановка през тази година“, отбеляза той.
Към това нещо се добавя и шокът от коронавирусът, който не беше очакван и удря икономиката от друга страна. Докато нормалната циклична рецесия влияе на търсенето, в момента имаме шок върху предлагането – затваряне на фабрики, спиране на канали за транспортни части и стоки, парализа на транспорта и туризма. Имаме запазване на капиталовата структура на икономиката, но разпад на човешките отношения, които я поддържат, обясни икономическият анализатор.
Тези мерки, които виждаме в България са в правилна посока на този етап. Виждаме опит за запазване на тези човешки взаимоотношения, които поддържат икономиката – да не бъдат уволнени хора, затваряне на фабрики, спиране на канали за пренасяне на части и готови стоки, парализа на транспорта и туризма.
За разлика от други страни по света, България влиза в тази криза в добра ситуация. Много дълго говорим за фискалната дисциплина – че имаме нисък дълг (около 20% от БВП). Това е моментът, в който тези показатели имат значение. Ние сме били дисциплиниране по отношение на макроикономическата рамка. Сега, когато е криза, можем да се възползваме от десетина милиарда от този резерв. Същевременно ще можем да си позволим да взимаме дълг за кризата, а не да финансираме популистки мерки.
„Би трябвало да можем да вземем относително евтин нисък дълг, така че да покрием тези нужди, които ще възникнат със сигурност. Ще имаме дупки в бюджетите на държавата, на фирмите, на домакинствата. Това са неща, които ще трябва да бъдат попълнени или поне така е тръгнало да прави правителството“, заяви Стоян Панчев.
В същото време има страни, предимно в Южна Европа, като Италия и Гърция, които вече са натрупали големи дългове, там съотношението на дълг към БВП е съответно 138% от БВП и 170% от БВП. Те не разполагат с това фискално пространство, което имаме ние, защото не са спазвали финансовата дисциплина. Тъй като не могат да вземат нов дълг, се налага ЕЦБ да печата пари и да финансира техния дълг.
Панчев препоръчва внимателно да наблюдаваме ситуацията в еврозоната, защото тя е нашият най-важен търговски партньор. Един пример, затварянето на автомобилните заводи в Германия доведе до затварянето на заводите за автомобилни части в България.
“Докато ситуацията в еврозоната не се подобри, ние нямаме шанс да излезем от депресията. Заради нашата интегрираност в европейската икономика ние зависим от това в Европа да се случат някакви оздравителни процеси, след като е преминала здравната криза, заяви анализаторът.
Той прогнозира доста тежки периоди, но страната ни тръгва от добра позиция и ако продължим да не избързваме с харченето на пария, може дори да преминем по-леко, отколкото някои други европейски страни през това изпитание.
„Според резултатите от мерките, които предприемаме, и ситуацията в световното стопанство, тогава ние трябва да реагираме със следващи мерки. Тук няма нещо, което да те подготвя за следващата стъпка. Ние вече имаме програмите, които ми се струват разумни и са в правилната посока. Въпросът е как ще проработят“, обобщи икономистът Стоян Панчев.
Вижте още:
НА ЖИВО: Последна информация и всичко за коронавируса, 27 март
Кой се очертава да вземе държавни пари за заплатите на служителите си заради коронавируса?
