Климатичните промени и преходът към въглеродно неутрална икономика са темите, които адължително присъстват на всички важни европейски форуми от началото на година. Темата категорично бе зададена от Европейската комисия с конкретни дати и мерки за постигане на тази цел, а евродепутатите още на първото си заседание се обявиха за драконовски мерки и увеличение на бюджета за нови еко политики. . На икономическия форум на „Euromoney“, едно от най-големите финансови събития в Европа, беше обсъдена програмата „Зелена сделка“, чиято мисия е да субсидира компании за еко иновации. В обсъждането на препятствията пред икономиките за преустройство и финасовите механизми за справяне с тях взе участие главният изпълнителен директор на Българската банка за развитие Стоян Мавродиев.
Защо въглеродно неутрална икономика?
Последиците от екологичното въздействие на съвременната икономика и енергетика по цял свят вече се усещат от хората по целия свят. Засушаване и по-интензивни горещи вълни, наводнения, разрушителни урагани, причинени от изменението на климата, засягат Америка, Европа, Азия и провокират все повече тревожни въпроси. По данни на Европейската агенция за околна среда за последните 40 години европейската икономика е претърпяла икономически загуби за 400 милиарда евро заради човешкото въздействие върху планетата. Изменението на климата ще продължи още десетилетия. Мащабът му ще зависи изцяло от реалното и ефективно прилагане на правилни стратегии и политики за намаляване на въздействието.
Ограничаването на емисиите въглероден диоксид е от огромно значение .
Зелената сделка за преход към кръгова икономика, обявена от ЕК, трябва е мултидисциплинарен проект и да се комбинира с мерки за интелигентна интеграция между енергийния , транспортния и индустриалния сектори. Въпреки опасенията, че голяма част от европейските държави няма да се справят със зададените цели и ще претърпят загуби, специалистите са на мнение, че зелената трансформация ще създаде устойчивост на икономиките и растеж в по-дългосрочен план. Според Еврокомисията това ще превърне Европа в лидер на нови технологии и производства. Този преход „ връща повече, отколкото взима“, убеден е Брюксел.
В кои сектори ще има промени?
Зеленият пакт цели да транформира почти всички области, включително начина на живот и работа, на производство и консумация. Промените ще засегнат производството на суровини, стоки, видовете източници на енергия, транспортът и логистиката.
Ежедневието и животът на гражданите също са част от тези промени. Стартиралата с подкрепата на Българската банка за развитие програма за саниране и енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради трябва да продължи и обхване максимум жилища в страната вече при новите условия и изисквания на Еврокомисията. Развитието на екологичен и редовен градски транспорт и мрежи от велоалеи, въвеждането на изкуствен интелект и развитието на „умни градове“ ще бъдат част от прехода към намаляване на въглеродните емисии и подобряване чистотата на въздуха.
Използваната домакинска енергия също би могла да бъде намалена значително с въвеждане на иновации и нови технологии, като посоката за развитие е свързана с алтернативни енергийни източници. Това създава поле за работа и развитие на нови компании и разкриване на нови работни места. Революцията при прилагането на нови технологии обаче ще постави и нови предизвикателства пред образованието и квалификациите на работната сила.
Какво ще се случи с бизнесите, при които е невъзможно да се постигне въглеродна неутралност?
Компенсирането на въглеродните емисии, произвеждани от енергетиката и индустрията, се извършва от естествените природни системи като гори, морета, почви, но днес те вече не могат да се справят с високото им ниво. Евросъюзът, обединяващ 28 държави, е на трето място по отделяне на емисии на въглероден диоксид, затова през 2005 г. той създаде схема за търговия с емисии, насочена към промишлеността. Замърсяващите предприятия трябва да купуват разрешителни за замърсяване, но част от тях са безплатни. Ниската цена на тези разрешителни не стимулира по никакъв начин фирмите да инвестират в екологично производство.
Какво включва „ зеленият пакт“?
Европейският съюз цели до 2050 г. да стане първият неутрален по отношение на климата район в света, което означава намаляване на емисиите до 2030 г. с 50%, което е с 10% повече от договореното към този момент . Отчитането става спрямо нивата, достигнати през 1990 година. Това ще изисква много сериозни инвестиции от бюджета на Общността и отделните държави, както и от самия бизнес. Очаква се до средата на годината ЕК да представи своя "План за устойчиви инвестиции в Европа", според който около 25% от дългосрочния бюджет на Съюза да се насочи за борба с климатични мерки,
За страни като България това ще е един труден преход на адаптиране и промени на нагласите. Българската банка за развитие ще включи в кредитния си портфейл поне 15% за компании, които търсят средства с проекти за иновации и намаляване на въглеродните емисии, каза Стоян Мавродиев по време на форума за Централна и Източна Европа във Виена.
