Икономически съветник в КТ "Подкрепа" Ваня Григорова и председателят на УС на АИКБ Васил Велев влязоха в остър спор за минималната работна заплата.
В четвъртък на брифинг социалният министър Лазар Лазаров обяви, че тя става 780 лв. от 1 януари. В момента минималното възнаграждение е 710 лв.
"Имахме друго искане. На заседанието на Тристранния съвет след проведените разговори Лазар Лазаров заяви, че ще увеличим заплата не на 770 лв., а на 780 лв. Чудесно е, че това става, друг е въпросът, че ние казахме, че това е приемливо, ако бъде предвидено още едно увеличение в първите месеци на 2023 г., така че да се компенсира инфлацията, натрупана върху хранителните продукти", каза Григорова.
По думите ѝ хората с ниски доходи изразходват всичките си средства за храна и сметки. "Това, което видяхме, беше позорно пазарене от страна на правителството. Увеличение с 10 лв. е цинизъм на фона на обедняването на българския работник", допълни тя.
Според Велев с това увеличение инфлацията е покрита.
"780 лв., но като прибавим към тях средните проценти начисления става 874 лв. Това е малко повече от 50% от средната работна заплата в момента. Говорим за увеличение малко отвъд най-смелите европейски изисквания. В България с тази минимална работна заплата се преизпълняват всички индикатори на директивата. Не това е начинът хората да получат по-добър стандарт", отговори той. Още: Провал в парламента, чака се кабинетът: Минималната заплата няма да е 850 лв.
По думите му хората не трябва очакват държавата и синдикатите да им вдигнат минималната заплата, а да се квалифицират и да /работят за повече.
"С това увеличение се покрива инфлацията. Имаме най-висок ръст на средната заплата в целия ЕС у нас за последното тримесечие и то е 16%, а увеличението на минималната заплата е с 20% на годишна база”, поясни председателят на УС на АИКБ", допълни той.
Григорова контрира, че това е интерпретация на работодателските организации. "Средните величини изначално са порочни. Няма такива надбавки върху заплатите", каза тя.
По думите ѝ много българи отиват да работят в чужбина заради ниските заплати у нас. "Млад работник в БДЖ, който работи по 12 часа получава 800 лв. заплата чисто. Този човек работи 3 месеца и заминава в чужбина. Друг пример – в момента знаете, че в „Български пощи” има протести, защото огромната част от работещите там получават заплати около 660 – 700 лв. Това не са хора, които не работят и не са квалифицирани", каза Григорова.
