Скоро няма да видим доставки на грузински газ към България въпреки изявлението на американската компания Frontera Resources за "огромен газов и петролен потенциал" в областта Кахети в Грузия. В момента трябва да се провери официално дали откритите залежи са действително толкова, колкото е обявено, както и да се проучи дали залежите за извлекаеми.
Това става ясно от отговор на енергийния министър Теменужка Петкова до депутата от реформаторския блок Петър Славов. Народният представител беше попитал в началото на февруари какви са възможностите за реализиране на доставки на газ от Грузия към България с цел както транзитиране, така и диверсификация и енергийна независимост.
Frontera Resources работи в Грузия от 20 години и е собственик на изключителна лицензия за извършване на нефтени и газови операции в областта Кахети. Съгласно лицензията единствено компанията има права за проучване и добив на нефт и газ на грузинска територия, пише в отговора на енергийния министър до Петър Славов.
Компанията в продължение на три години е правила изявления, че в област Кахети има големи залежи на природен газ. Първоначално прогнозните запаси от суровината са оценени на около 43 млрд. куб. метра, след това около 1 трилион, а към момента, между 3,8 и 5 трилиона куб. метра газ.
През 2015 г. Frontera Resources обяви, че проучвателните й работи са довели до идентифициране на широка 2000 кв. км, геоложка единица, наречена Южно-Кохетски газов комплекс – депозити 'Мцаре Хеви“ и „Тарибани“. През април същата година компанията изнася резултатите от доклад, изготвен от независима консултантска компания „Сюъл & Съдружници“. Докладът потвърждава, че депозитите 'Мцаре Хеви“ и „Тарибани“ може да бъдат обещаващи природни резерви на газ в размер на 266 млрд. кубически метра.
През октомври 2015 г. Стив Никандроса, ръководител на Frontera Resources оцени наличните запази на газ на около 3,8 трилиона кубически метра. Четири месеца по-късно компанията увеличи оценката си за запазите на около 5 трилиона куб. м. Съгласно вътрешните модели на резервоарите, намиращи се между 300 и 5000 метра дълбочина, инженерите на компанията изчисляват производствени възможности за добив на природен газ в диапазона от 283 000 до 566 000 куб. метра газ на ден.
Изнесените данни за проучените запази на природен газ в района, проучван от компанията не са официални, посочва енергийният министър в своя отговор. В работната програма, която Frontera Resources е длъжна да представя ежегодно, засега не се предвиждат осъществяването на по-мащабни работи, каквито би трябвало да са предвидени от гледна точка на потвърждаване на информацията, коментира още тя.
"Допълнително трябва да се проучи дали тези резерви са извлекаеми или не, както от техническа, така и от икономическа и търговска гледна точка. Потвърждаването на ресурсите е сложен процес, който отнема много време и големи инвестиционни ресурси", казва още Теменужка Петкова.
Днес компания Frontera Resources добива газ в доста малки обеми – около 20-25 млн. кубически метра годишно, което представлява двудневното потребление на газ през зимата в Грузия, посочва енергийният министър във връзка с текущия потенциал за добив на газ от Грузия.
Министерството на енергетиката на Грузия очаква компанията да представи конкретната си визия за работен план за реално потвърждаване на изнесената информация за значителни количества природен газ в областта Кахети, става ясно от отговора.
"В допълнение бих искала да Ви уверя, че българското правителство работи последователно и активно за гарантиране на енергийната сигурност на страната и диверсификация на източниците и трасета на доставки на природен газ за България“, се казва в отговора на Теменужка Петкова.
Петото заседание на българо-грузинската междуправителствена комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество се е провело на 2 и 3 февруари тази година в Грузия. В протокала двете България и Грузия подкрепата си за развитието на Южния газов коридор и са се споразумели да проучват възможностите за разработване на съвместни енергийни проекти, включително проекти за доставка на природен газ през Черно море за България и ЕС.
Очаква се основните купувачи на грузинския газ да са Турция и страните от Източна Европа. Според грузинските медии страната отваря нова историческа глава в стремежа си към енергийна независимост от Русия.
Припомняме, че по време на официална визита в Иран на среща между българския външен министър Даниел Митов и иранския министър Мохаммад Джавад Зариф беше обсъдено разработването на нов мултимодален транспортен коридор България - Черно море - Грузия - Азербайджан/Армения - Иран, както и идеята страната ни да стане "врата" за иранския газ в Европа.
