Министерството на земеделието, храните и горите ограничава свободната търговия и създава хаос на пазара чрез поредица от решения „на парче“. Само за месец и половина Постановление № 70 на Министерския съвет от 2020 г. (това постановление, с което беше уредено задължение да се продават български стоки на определена площ в търговските вериги) беше променено два пъти и отново е налице груба намеса в дейността на търговските вериги. В същото време несъобразените текстове на Закона за управление на агрохранителната верига, както и инструкцията на БАБХ за допълнителни пестицидни проверки на вносните плодове и зеленчуци водят до липсващи стоки по борсите, повишени цени и протести.
Това се казва в позиция на Сдружението за модерна търговия, изпратена до медиите.
От там изразяват недоумението си от приетото от Министерския съвет на 12 юни 2020 г. Постановление № 118, с което се прави ново изменение на Постановление № 70. Поправката предвижда 90% от площта за излагане на някои млечни продукти (кисело мляко, заквасена сметана, пастьоризирано прясно мляко, бели саламурени сирена, цедено мляко, катък, кашкавал, извара и кефир) да бъде за продукти, произведени от български производители от 100% сурово мляко. В момента при някои от изброените млечни продукти предлагането е дори над 90%, при други е под този процент, а количествата се определят единствено на базата на потребителското търсене. Сдружението напомня, че било ясно заявено и на съвместния брифинг с министър Танева на 14 април, че търговските вериги се обявяват за защита на българската суровина, но са категорично против намесата в продуктовата политика и разпределението на търговските площи и всяка форма на ограничаване на свободата на търговците на дребно да избират своя асортимент, осигурявайки търсените от потребителите стоки.
Ограничителните текстове идват на фона на усилията на търговските вериги да изпълняват поетите ангажименти, твърдят от сдружението. В същото време, Министерство на земеделието внася промени в приетите регулации месеци след старта на действията, договорени и вече предприети от търговските вериги, пише в писмото.
Сурови глоби за храни без маркировка предвижда нов закон
Сериозно напрежение в сектора предизвикват и несъобразените текстове на Закона за управление на агрохранителната верига, както и инструкцията на БАБХ за допълнителни пестицидни проверки на вносните плодове и зеленчуци, оплакват се от сдружението. Резултатът от последната са липсващи стоки по борсите и вече покачени цени на някои от продуктите. Остават неизразени докрай и притесненията за произволно задържане на камиони със стока, която се изхвърля след чакането на пробите от лабораториите на БАБХ – срещу това протестират вносители на плодове и зеленчуци от различни региони на страната, които в този случай удобно биват квалифицирани генерално като „сив сектор“, за да се обясни мярката.
Това са само част от примерите и действията на МЗХГ, които подлежат на много сериозен поглед и анализ, тъй като водят след себе си негативни последици за целия сектор, а той се нуждае не от недомислени решения, а от последователна стратегическа линия в конструктивен диалог с всички участници по веригата на доставки.
В заключение от сдружението подчертават, че благодарение на свободната търговия, гарантирана от правото на ЕС, както и на работещите бизнес модели и ефективната логистика на търговските вериги, българите не се сблъскаха с дефицит на стоки и празни рафтове в първите седмици на кризата с COVID-19.
Търговските вериги са предвидим и добър партньор на българските институции и се надяват във всяка от тях да срещат също компетентен и надежден партньор. Обратното води до отрицателни последици не само в този сектор, но и в цялостното развитие и стабилност на икономическите и обществени процеси и структури, напомнят от сдружението в писмото си.
