Румънският президент Траян Бъсеску поиска от Европейската комисия да изплати обезщетение заради провала на проекта „Набуко”, предаде ziare.com.
Още: Стана ясно кои български плажове получават "син флаг" за идващия летен сезон
Още: Имотите в България са силно надценени: Предупреждение от експерти
Според Бъсеску страната му заслужава обезщетение, което следва да бъде разпределено по отношение на железопътен транспорт, сухопътна инфраструктура или регионални инфраструктурни проекти.
„Ние никога не сме се колебали по отношение на избора между „Южен поток” и „Набуко”. Твърдо сме били за втория проект, тъй като той отговаряше на европейските цели за диверсификация на европейския пазар", каза румънският президент.
Бъсеску вече изрази съжаление е "най-важният геополитически проект - газопроводът "Набуко" - няма да бъде осъществен". Така той коментира решението на консорциума, който експлоатира находището "Шах-Дениз" в Каспийско море, да предпочете конкурентния Трансадриатически газопровод, заобикалящ Румъния и България.
Още: Иде ли криза: Световната банка понижи значително прогнозата за българската икономика
Още: Хотелиерите по морето вдигат драстично цените за летния сезон
Румънската компания "Трансгаз" е вложила в проекта "Набуко" около 23 милиона евро, но тя е направила и други разходи, пише БГНЕС.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: За какво тегли кредит българинът?
Още: Добромир Живков: Влизаме в еврозоната дори и със служебно правителство
Междувременно Министерството на околната среда и водите (МОСВ) одобри Доклада за оценка на въздействието на околната среда на газопровода „Южен поток". Неправителствените организации гласуваха „за" даване на зелена светлина на проекта, но внесоха шест становища с особено мнение за ревизия и допълване на ДОВОС в раздел „Безопасност и здраве", информира Агенция "Крос".
Началната точка на газопровода на българска територия е първият заваръчен шев пред оградата на входния охранителен кран на приемния терминал на газа на брега на Черно море. Крайните точки на тръбата на територията на България са пресичането на газопровода с държавната граница между Република България и Република Сърбия (в района на ГККП „Връшка чука") и точките на свързване към Националната и Транзитната газопреносна мрежа при възел за разпределение на газа (ВРГ) „Провадия".
