Министерският съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2019 г., изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси, на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет.
Още: БХРА: Държавата за пореден път абдикира от туризма и от гражданите
Още: Виктор Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в Бургас
По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по КФП на касова основа към месец юни 2019 г. е положително в размер на 3 225,0 млн. лв. (2,8 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 3 108,0 млн. лв. и по европейските средства в размер на 116,9 млн. лева.
Постъпилите приходи и помощи по КФП към юни 2019 г. са в размер на 22 285,6 млн. лв. или 50,8 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 2 622,4 млн. лв. (14,2 %), а постъпленията от помощи (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) нарастват с 453,0 млн. лева.
Изпълнението на приходите към полугодието е в съответствие с плана за периода и спецификата на данъчния календар, въз основа на който значителна част от годишните постъпления по някои данъци (корпоративен данък, ДДФЛ и др.) се концентрира в първата половина на годината. Това е и причината приходите за периода традиционно да надвишават 50 на сто от годишния план.
Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина
Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години
Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 17 686,3 млн. лв., което представлява 51,2 % от планираните за годината данъчни приходи.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Окончателно: ЕК не видя проблеми и нарушения в договора ни с "Боташ"
Приходите от преки данъци са в размер на 3 333,1 млн. лв. или 50,8 % от предвидените в разчетите за годината.
Приходите от косвени данъци са в размер на 8 533,9 млн. лв., което е 51,9 % от разчетите за годината. Постъпленията от ДДС са в размер на 5 549,0 млн. лв. или 51,2 % от планираните. Приходите от акцизи възлизат на 2 849,0 млн. лв. (53,4 % от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 114,8 млн. лв. или 48,4 % от годишните разчети.
Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 708,1 млн. лв. или 60,5 % изпълнение на годишните разчети.
Още: Швейцария ще има свободен достъп до пазара на ЕС
Още: Орбан заговори за тримесечна дерогация за руски газ за Европа (ВИДЕО)
Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 5 111,2 млн. лв., което представлява 49,2 % от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 11,5 на сто.
Неданъчните приходи са в размер на 3 448,2 млн. лв., което представлява 52,0 % от годишните разчети. Следва да се отбележи, че при неданъчните приходи се проявява базов ефект в частта на приходите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, поради влезлите в сила промени в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г., с които бе променен механизма за събиране на приходи по бюджета на фонда. Поради тази причина приходите по бюджета на фонда за първото полугодие на 2019 г. са по-високи от постъпленията за същия период на 2018 г.
Приходите от помощи са в размер на 1 151,1 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2019 г. възлизат на 19 060,7 млн. лв., което е 42,9 % от годишните разчети*. Видно е, че усвояването на разходите изостава спрямо изпълнението на приходите, което е и причината за формирането на превишение на приходите над разходите за периода. През втората половина на годината ще се приложи планираното индексиране на пенсиите, което е заложено в годишния разчет. Освен това голяма част от планираните за годината капиталови разходи се извършват през втората половина на годината, поради строителния сезон и други фактори.
Съпоставено със същия период на предходната година разходите по КФП нарастват номинално с 8,9 на сто, което основно се дължи на по-високия размер на разходите за персонал (увеличение с 10 на сто на средствата за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на заетите в бюджетния сектор и поредната стъпка на увеличение на възнагражденията в сектор „Образование“), по-високи социални и здравноосигурителни плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г. и увеличение на здравноосигурителните плащания, заложено в ЗБНЗОК за 2019 г.), увеличение на разходите за субсидии и други.
Нелихвените разходи са в размер на 17 930,0 млн. лв., което представлява 42,4 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към юни 2019 г. са в размер на 16 416,7 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 499,7 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 13,7 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 413,1 млн. лв. или 61,7 % от планираните за 2019 година.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.06.2019 г. от централния бюджет, възлиза на 717,5 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година.
Размерът на фискалния резерв към 30.06.2019 г. е 11,7 млрд. лв., в т.ч. 11,3 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд.. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
