Пореден случай, в който президентът Румен Радев се намесва в управлението на държавата съгласно правомощията му по Конституция. Този път - налагане на вето по текстове от Закона за насърчаване на инвестициите. Част от този закон е да се продават без търгове активи на държавните горски предприятия - те да могат да се превърнат в дружества с право на фалит, което е по предложение на финансовия министър Асен Василев.
Основният аргумент на Радев - текстовете, срещу които той е против, застрашават конституционно гарантираното право на българските граждани на здравословна околна среда. Според него, в сегашния си вид законът би довел до намаляване на нивото на отговорност на администрацията за защита на живота и здравето на хората при изпълнението на мащабни проекти. Това е третият път, след указите му от 2017 г. и 2019 г., когато Румен Радев възразява срещу мерки, подобни на приетите в този закон, съобщават от Президентството: НС прие на второ четене промени в Закона за насърчаване на инвестициите
Конкретно против
За ново обсъждане са върнати разпоредбите, които съкращават времето на компетентните органи да се произнесат по въздействията на даден проект върху околната среда и въвеждат принцип на мълчаливо съгласие за неговото изпълнение. Оспорени са и ограничаването на възможностите за съдебен контрол, както и удължаването на валидността на определени решения, чийто срок изтича или вече е изтекъл. Освен това - предвижда се при обекти с национално значение и от стратегическа важност определени категории съдебни спорове да се разрешават само на една съдебна инстанция, с което Радев не е съгласен. Той казва и, че сега "обект със стратегическа важност" вече е и такъв, за който има решение на парламента, а това значи разширение на кръга извън Енергийната стратегия на България.
Държавният глава оспорва и създаването на предпоставки за придобиване на имущество, собственост на публични предприятия, което води до риск от ощетяване на обществения интерес. С приетите сега законови промени се дава възможност на всички публични предприятия по искане на инвеститор със сертификат за клас инвестиция да извършват продажба, замяна или да учредяват безвъзмездно ограничено вещно право върху имоти без търг или конкурс, както и на цени по-ниски от пазарните, но не по-ниски от данъчната оценка на имота. Досега това е възможно само за еднолични дружества с държавно или общинско участие, както и за търговски дружества, чийто капитал е собственост на еднолични търговски дружества с държавно участие. Освен това - всички публични предприятия могат да стават съучредители за образуване на търговско дружество чрез пряко договаряне с инвеститор. В законодателството досега тази възможност е предвидена само за еднолични дружества с държавно или общинско участие и за бюджетните предприятия.
"Годишният обобщен доклад за държавните публични предприятия за 2021 г. включва 265 публични предприятия, в които държавата упражнява доминиращо влияние посредством различни министерства и холдингови структури. Държавните публични предприятия са от съществено значение за икономиката на страната и са водещи в ключови сектори като енергетика, здравеопазване, транспорт, ВиК и други. Те разполагат със значителен брой недвижими имоти, но новият ред за разпореждане с тях по § 9 от ЗИД ЗНИ не предоставя никакви гаранции срещу рисковете от злоупотреба", посочва президентът.
Съгласно мотивите на президента още едно обсъждане в Народното събрание е необходимо и защото промените, които той оспорва, внесени между първо и второ четене в процедурата по приемане на закона, са гласувани без да е проведено обществено обсъждане, при липса на предварителна оценка на въздействието, както и на финансова обосновка.
Още: Нова държавна схема за безвъзмездна помощ за инвестиции
