Заплатите в България ще растат над два пъти по-бързо от инфлацията през 2024 г. Това прогнозира глобалният лидер в застраховането на търговски кредити Allianz Trade (преди Euler Hermes) в регулярния си доклад за България.
Очакваният ръст на възнагражденията е 9%, докато средногодишната инфлация ще се установи на нива от 4%.Така, макар ръстът на възнагражденията да се забавя в сравнение с очакваните 13,5% за 2023 г., те ще изпреварват убедително увеличението на цените.
Въпреки това анализаторите очакват по-малък ръст на потребителските разходи – едва 2% за 2024 г. спрямо 5,5% и 3,7% съответно през 2023 и 2022 г., когато те бяха ключов фактор за развитието на българската икономика. Домакинствата ще бъдат по-консервативни в харченето от една страна заради по-малкото увеличение на заплатите и от друга заради нарастващите лихви и по-неблагоприятните условия за кредити.
Още: България е на второ място по ръст на заплатите в ЕС
Кой ще е двигателят на растежа?
Като основен двигател за икономически растеж у нас през 2024 г. в годишния доклад на Allianz Trade се посочват публичните разходи. При тях се очаква ръст от близо 4% след свиване с около 1% през миналата година. Инвестиционната активност също ще се възстанови през следващите две години, движена от публични инвестиции, включително проекти, финансирани от Nеxt Generation EU. Така прогнозираният ръст на инвестициите за тази година е 4,2% при нулев растеж за 2023 г.
Възстановяване на износа
Анализаторите очакват българският износ да се възстанови бавно и постепенно успоредно с раздвижването на експортните пазари. Предвиждането за 2024 г. е за ръст от 4,2%, което идва след противоположната тенденция на свиване с 2,5% през 2023 г. Вносът обаче ще се възстановява по-убедително и така приносът на нетната търговия ще стане отрицателен.
Още: Къде в България заплатите са най-високи и къде най-ниски?
На база очакваната динамика прогнозата e за умерен растеж на българската икономика с около 2% ръст на БВП за 2024 г. и 2,5% за 2025 г.
Кога България ще приеме еврото?
“Наличието на валутен борд и традиционно предпазливата финансова политика на България осигуряват устойчивост. Валутният борд обаче до голяма степен неутрализира паричната политика, като ограничава използването й за противодействие на ценовия натиск от 2021 г. насам. Затова очакваме валутната стабилност да се запази, но ценовата стабилност няма да бъде напълно възстановена преди 2025 г.“, обяснява д-р Манфред Щамер, главен анализатор на Allianz Trade. "Прогнозата ни е България да се присъедини към Еврозоната най-рано през 2025 г.“, допълва той.
В доклада бизнес средата в България е оценена като „адекватна с някои неотстранени слабости.“ Сред основните предизвикателства пред българската икономика експертите за поредна посочват нерешените проблеми с корупцията и ефективността на съдебната система, нестабилността на правителството и общественото недоволство от стандарта на живот. Те обръщат внимание и на уязвимостта от външноикономически сътресения заради голямата експортна зависимост.
