Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Професия "чиновник" - най-вече в малките общини

13 февруари 2017, 07:30 часа • 4991 прочитания

Да си чиновник е може би най-разпорстранената професия в България, когато няма работеща икономика. Това сочи статистика на Института за пазарна икономика (ИПИ), от която може да се направи извод, че колкото по-малка е общината, толкова повече са чиновниците.

Оказва се, че в Ковачевци, Бойница, Макреш на 1000 души население се падат по 20 и повече общински служители. За сравнение - в общини отличници като Добрич, София, Перник, Казанлък на 1000 жители се падат само по двама бюрократи.

"Продължаващият спад на населението в редица райони на страната води до все по-фрапантни съотношения между размера на общинските администрации и броя на обслужваното от тях население", посочват от ИПИ, като се позовават на данни, предоставени им от Министерството на финансите. В малките населени места икономиката обикновено е зле и на практика местната администрация се явява един от най-големите работодатели. Много местни хора си изкарват заплатата на общинска служба, констатира в. "Сега".

Данните на МФ показват, че най-скромни са администрациите в Добрич, Бургас, София и Русе като съотношение с гражданите, които обслужват - под двама служители на 1000 души население. Подобна е ситуацията и в останалите големи областни градове. На другия полюс живеят общини като Трекляно в област Кюстендил, където при население от 889 души 35-има са общински служители. Близо до този своеобразен рекорд са Бойница, Видинско (с 1143 жители), Ковачевци, Пернишко (1760), и Макреш, Видинско (1438), където на 1000 души се падат над 20 чиновници.

На ниво области ясно се виждат различните тенденции. За Добричка област например има впечатляващо свиване - през периода 2014-2016 г. чиновниците са намалени от седем на под петима на 1000 жители. Такова движение има още в областите Пловдив, Ямбол, Хасково и Габрово, като причините са различни. Например заради бума на индустриалните зони в района на Пловдив населението се увеличава, а това намалява "тежестта" на работещите в администрацията.

Лоши примери са областите Кърджали, Варна, Кюстендил, Враца, Перник и Силистра, където делът на чиновниците спрямо населението расте.

Прави впечатление, че много от общините с несъразмерно голяма местна администрация са в Северозападна България. Освен Бойница и Макреш са Кула, Ново село, Грамада и други. Диспропорциите са почти задължителни там, където върви обезлюдяване и възможностите за работа са оскъдни.

Данните налагат ясен извод - макар че териториално-административната реформа в момента не е на дневен ред, тя няма как да бъде избегната в близко бъдеще, коментират авторите на анализа.

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес