При повторно нарушение, свързано с недеклариран труд, наказанието за работодателя да е глоба в размер от 15 000 до 20 000 лв., а за виновното длъжностно лице - глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв. Това предвиждат промени в Кодекса на труда, които Министерството на труда и социалната политика публикува за обществено обсъждане.
Целта на завишаването на глобите е да се гарантира правилното функциониране на пазара на труда и да има по-висока превенция спрямо този вид нарушения, които съществено ограничават правата на работниците и служителите и водят до нелоялна конкуренция между работодателите, заявяват в мотивите от МТСП.
Сачева: Предлагаме по-високи глоби за недеклариран труд
Със законопроекта се предлага и повишаване на административната санкция за системни нарушения, свързани с използването на недеклариран труд и за неплащане в срок на дължимите от работодателя трудови възнаграждения или обезщетения. В това отношение е необходимо размерът на административната санкцията да е възпиращ, поради което се предлага работодателят да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 до 30 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв. подчертават от социалното министерство.
Предвижда се и възможност да се сключва споразумение за намаляване на санкцията при установено нарушение на трудовото законодателство. Поставя се обаче ограничение - договорената глоба не може да бъде по-малка от 70% от минималната санкция за съответното нарушение. При повторни и системни нарушения се изключва възможността от подобни споразумения.
Със законопроекта се гарантира, че трудовите договори на учителите няма да бъдат прекратявани едностранно от работодателя до момента, в който не придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при общите условия.
С предложените промените в Кодекса на труда се усъвършенстват трудовите отношения с международен елемент, включително при командироване. Регламентира се по ясен начин, че приложимият закон в този случай е Кодексът на труда, освен ако в договорът не е предвиден ясно друг регламент. Само Кодексът ще се прилага при възникване на казус между работодател и служител, без значение от неговото гражданство.
С предложените разпоредби се намалява от 8 на 4 месеца изискването за минимален трудов стаж за ползване на платен годишен отпуск от работници и служители, които постъпват за първи път на работа.
С промените се дава възможност чрез колективно трудово договаряне синдикатите и работодателите на браншово и отраслово равнище да договарят по-голяма продължителност на извънредния труд на работник или служител. Той обаче не може да е повече от 300 часа в рамките на една календарна година. Без колективен трудов договор остава заложеното в Кодекса на труда - 150 часа извънредно годишно. В предложенията се предвижда изискване колективният трудов договор да е на ниво отрасъл или бранш, а не на ниво предприятие. Според социалното министерство това ще гарантира равнопоставеност между работодателите и справедлива конкуренция между тях.
С промяна в друга разпоредба се предвижда тютюнопроизводителите също да могат да наемат работници с еднодневни договори за краткотрайна селскостопанска работа по време на прибирането и обработката на реколтата.
Промените бяха загатнати при представянето на Националното тристранно споразумение в Министерския съвет.
Преговорите по минималната заплата по сектори започват с база 650 лв.
