Природният газ се превърна в световната суровина на раздора. Той е основен двигател на глобалната инфлация. Ценови скокове на горивото са толкова големи, че изглеждат крайни дори на фона на днешните нестабилни пазари.
Природният газ скочи с около 700% в Европа от началото на миналата година, тласкайки континента към рецесия. Той е и ядрото на новата конфронтация между световните велики сили. Споровете покрай горивото са толкова разгорещени, че в Западът дори обърна гръб на борбата с изменението на климата.
Най-просто казано, природният газ, подобно на петрола, се превърна в гориво, което оформя геополитиката.
Войната в Украйна запали искрата на нова газова криза, която пренареди посоките на доставките. Русия намали доставките си за Европа, а Старият континент отвърна поглед от руското синьо гориво. Сега европейските страни се надпреварват да подсигурят зимата с оскъдни товари от втечнен природен газ, предава Bloomberg.
Новият петрол?
Германия е изправена пред безпрецедентната ситуация предприятията и потребителите ѝ да останат без енергия. Основният тръбопровод „Северен поток“, който е проводникът на руски газ до най-голямата европейска икономика, трябва да бъде спрян на 11 юли, за да бъде проведена десетдневна инспекция на съоръжението.
Това предизвиква страх, че Москва може да спре доставките си по него окончателно. Лидерите на Г-7 търсят решение как да ограничат печалбите на Русия от газовите ѝ продажби, тъй като те поддържат финансирането на инвазията в Украйна. Същевременно по-бедните европейски страни сега се борят да си позволят покупката на втечнен природен газ, който да замести намалените руски доставки.
Ситуацията с природния газ е подобна на кризата от 70-те години на миналия век, казва Кевин Бук, управляващ директор на ClearView Energy Partners LLC, базирана във Вашингтон изследователска компания. „Сега светът приема газа така, както някога приемаше петрола. Съществената роля, която газът играе в съвременната икономика, и необходимостта от сигурност в доставките си пролича“.
Въпреки че глобализацията в световната икономика отслабва като явление, търговията с газ реципрочно се глобализира бързо.
Много страни се обърнаха към природния газ като част от прехода към по-чиста енергия. Той е първата стъпка от отказа от използването на по-замърсяващи изкопаеми горива каквито са въглищата например. Това доведе до възможността големи газови производители като САЩ, бързо да станат част от списъка на износителите на втечнен природен газ. Нещо повече, с нарастване на търсенето, САЩ вече съперничат на Катар като най-голям производител в света.
Четиридесет и четири страни са внесли втечнен природен газ през миналата година. Броят е нараснал почти два пъти спрямо този преди десетилетие. Транспортирането на природен газ обаче, е по-трудно от това на петрола. За да се доставя, той първо трябва да се втечнява в места като завода във Фрийпорт в Тексас, в който през юни избухна пожар. Всяка подобна авария създава допълнителни затруднения при доставката на горивото.
Настоящата криза
След аварията в Тексас цените на газа в Европа и Азия скочиха с повече от 60% в рамките на няколко седмици. Това съвпадна и с период, в който Русия също намали доставките за континента. В САЩ цените на горивото пък паднаха с почти 40%. Прекъсването на доставките означаваше, че повече от газа ще остане и ще се използва за битови нужди в страната-производител.
Съществуват и други признаци за напрежение на пазара. Войната в Украйна и COVID засегнаха цените на множество стоки от пшеница до метали като алуминий и цинк. Дори тези колебания обаче не могат да се мерят с нестабилността в цените на газа. В Азия горивото е поскъпнало с около три пъти, спрямо цената преди година. В Европа именно ръстът на цената на синьото гориво е една от причините инфлацията да удари нов връх.
Природният газ все още е по-евтин в САЩ, но дори и там фючърсите се удвоиха още преди временното спиране на Фрийпорт. Множество страни като Германия и Украйна обаче искат да купуват американски газ и американските производители предупреждават, че повече продажби в чужбина ще означават по-високи разходи в САЩ.
Реакция пазара след пожара във Фрийпорт показва, че съществува „ясна връзка между износа на втечнен природен газ и въздействията на инфлацията върху вътрешните цени на природния газ и електроенергията.“, казва Пол Сичио, президент на Индустриални енергийни потребители на Америка.
За да се отговори на новото търсене трябва да се увеличат инвестициите в доставките. Това предложение получи зелена светлина на срещата на Г-7 миналата седмица. Лидерите на страните от групата обещаха да подкрепят публичните инвестиции в газови проекти. Причината е, че те са „необходим отговор на настоящата криза“.
Належащи инфраструктурни нужди
Съоръжения за износ: Нараства нуждата от нови проекти за втечнен газ в Северна Америка и извън нея. Миналия месец Cheniere Energy Inc. даде зелена светлина за разширяване на терминала в Тексас. През април се даде старт на канадски проект за втечнен газ, подкрепен от индонезийския магнат Суканто Таното. В Катар Exxon Mobil Corp. и Shell Plc са примери за компании с дялове в проект за увеличаване на износа на втечнен природен газ, оценяван на 29 млрд. долара.
Терминали за внос: В Европа от началото на инвазията бяха обявени или ускорени планове за изграждането на около 20 терминала. Подобни практики не са характерни единствено за Стария континент. Китай, най-големият купувач на втечнен природен газ в света за миналата година, предприе една от най-мащабните строителни дейности, които индустрията някога е виждала. Десет нови терминала за внос в страната са планирани да бъдат пуснати в експлоатация само през 2023 година.
Тръбопроводи: Въпреки увеличаването на капацитета за внос на втечнен природен газ, на Европа ѝ липсва инфраструктура, за да насочи регазифицираните потоци. Испания, например, разполага с най-големите съоръжения за регазификация на континента, но е прокарала само две тръбопроводни връзки към Франция. Капацитетът на тези връзки достига за пренос на малко повече от една десета от регазифицираните обеми в пиринейската страна.
Танкери: Корабостроителниците в Южна Корея, където се произвеждат повечето танкери за втечнен природен газ в света, отбелязват съществен ръст в поръчките. Това обаче създава нови проблеми, а един от основните такива е недостигът на квалифицирана работна ръка. Южна Кория е принудена да търси заварчици, електротехници и бояджии извън страната, повишавайки квотите си за работници-мигранти.
Всичко това означава неглижиране на политиките, насочени към борба с климатичните промени, какъвто е случаят в Европа. Подкрепяни от правителствата кредитори като Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие някога бяха фокусирани върху финансирането на проекти за възобновяема енергия. Сега те заявяват, че са по-склонни да подкрепят газови проекти.
Усилията на Европа обаче няма да са достатъчни. Bloomberg Intelligence изчислява, че вносът на втечнен природен газ може да задоволи едва 40% от енергийните нужди на континента до 2026 година. Това все още далеч от обемите, които Русия доставя.
Битка за природен газ
Предупрежденията за икономически спад, дължащ се на цената на газа зачестяват в Европа.
Миналата седмица правителството на Германия заяви, че води преговори за подпомагане на енергийната компания Uniper SE, която губи около 30 млн. евро на ден. Компанията трябва да покрие загубите си след отказа ѝ от руски газ. Компании като химическия гигант BASF SE пък заявяват, че може да се наложи да намалят производството.
Deutsche Bank посочва нарастващите рискове от „предстояща германска рецесия“ на фона на енергийните проблеми и посочи растящите цени на електроенергията в Италия и Франция. Morgan Stanley от своя страна прогнозира, че цялата еврозона ще изпадне в рецесия до края на годината.
За някои нововъзникващи икономики, които трябва да се конкурират със страни като Германия в наддаването за товари от втечнен газ, последствията вече са катастрофални.
В Пакистан, който изгради енергийната си система на основата на евтин втечнен природен газ, се стигна до режим на тока. На търговски центрове и фабрики в големите градове на страната е наредено да затварят рано, а държавните служители работят със съкратено работно време.
Тайланд ограничава вноса на втечнен природен газ поради скока в цените, което означава риск от недостиг на горива в страната. Мианмар, който е хвърлен в политическа нестабилност, спря всички покупки на втечнен природен газ след покачването на цените в края на миналата година. Индия и Китай също намалиха вноса.
