Международната рейтингова агенция S&P Global Ratings потвърди дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута BBB/A-2. Перспективата пред рейтинга остава положителна, гласи съобщението.
S&P Global Ratings отчита, че могат да повишат рейтинга през следващите 2 години, потенциално с няколко степени, ако България стане член на еврозоната. Обаче агенцията предупреждава, че може и да свали перспективата пред рейтинга, ако стане по-малко вероятно да приемем еврото в по-близък хоризонт - или ако инфлацията отново тръгне нагоре по-бързо.
Още: Хубави новини за кредитния ни рейтинг от Fitch, но не и за приемането на еврото
Приемането на еврото
S&P Global Ratings отбелязва, че ако бъде сформирано стабилно правителство бързо след изборите през юни и се избегне продължителен период на нестабилност, какъвто имаше през 2021–2023 г., не се очаква да има съществено забавяне на присъединяването на страната към еврозоната. Оценката на агенцията е, че най-вероятно ще има "малко забавяне" за влизането ни в еврозоната. България все още не отговаря на изискването за нивото на инфлация от критериите за конвергенция, които всички страни трябва да изпълнят преди да приемат еврото. От рейтинговата агенция смятат, че дори България да не се присъедини към еврозоната през 2025 г., това вероятно ще се отложи само до 1 януари 2026 година.
Още: S&P повиши перспективата за София
Българската икономика
Въпреки застаряването и намаляването на населението в трудоспособна възраст, от S&P Global Ratings приемат, че икономиката на България има силни перспективи за растеж през следващите няколко години. Прогнозата е за реален растеж на БВП малко под 3% средно през 2025-2027 г., главно заради увеличеното вътрешно търсене. Потреблението ще остане силно на фона на устойчив пазар на труда с почти рекордно ниски нива на безработица и положителен растеж на реалните заплати. В същото време достатъчно пари от еврофондовете ще подкрепят инвестиционната активност за няколко години. Рейтинговата агенция оценява наличните грантове и заеми за България по Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2021-2027 г. и Next Generation EU (NGEU) като значителна част от българската икономика - около 29% от прогнозния БВП за 2024 година.
За инфлацията прогнозата е, че тя ще остане над 3% през следващите няколко месеца т.е. над критериите от Маастрихт. Сега е около 2,4%. Държавният ни дълг ще е под 20% от БВП.
България има едни от най-добрите фискални резултати от страните в Централна и Източна Европа и от рейтинговата агенция оценяват, че текущите фискални планове ще доведат до дефицити под 3% от БВП до 2027 г., запазвайки дълга, нетно от ликвидни държавни активи, около 20% от БВП до 2027 г. По подобен начин S&P Global Ratings очакват, че дефицитът по текущата сметка ще остане средно 1% от БВП и ще бъде свръхфинансиран от фондовете на ЕС и от приток на преки чуждестранни инвестиции.
Още: България - изненадващ отличник по "задлъжнялост" в ЕС: Говори икономистът Румен Гълъбинов (ВИДЕО)
