Парламентарната правната комисия прие на първо четене докладът за фалита на КТБ да стане публичен. Това стана с приемането на изменения и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, внесен от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Петър Чобанов.
Законопроектът предвижда промяна на чл. 12а ал.2 т.12 от Закона за банковата несъстоятелност, в който се добавя следният текст: „Временният синдик е длъжен, независимо от договорни клаузи за конфиденциалност, след приемане на доклада на наетите по тази точка лица, да го публикува на електронната си страница, с изключение на препоръките по събиране на вземанията, направени в доклада”.
В преходните разпоредби на Законопроекта се предвижда разпоредбите му да се отнасят и за заварени производства и сключени по тях договори.
Комисията по правни въпроси прие законопроекта с 10 гласа „за”, трима – „въздържал се” и нито един против, предаде "Фокус'.
Actualno.com припомня, че миналата година се направиха промени в Закона за банковата несъстоятелност, с които синдиците на КТБ бяха овластени с правото да "издирват и уточняват имуществото на банката" и да предявяват искове за връщане на имущество с произход банката срещу трети лица, независимо колко прехвърляния са ставали.
През февруари министърът на финансите Владислав Горанов отправи искане до Alixpartners Services UK за съгласие от тяхна страна да бъде оповестен вече готовият доклад за активите на изпадналата в несъстоятелност КТБ. Международната компания беше наета през юни 2015 г., за да проследи източените милиарди от фалиралата КТБ.
С промени от миналата година в Закона за кредитни институции отпадна банковата тайна за банка, изпаднала в несъстоятелност. Синдиците вече имат задължението да оповостяват имената физически и юридически лица и размера на техните влогове, както и за кредитни сделки, по които не са договорени обезпечения или са договорени обезпечения на стойност по-ниска от размера на усвоения кредит; не са учредени по надлежен начин договорените обезпечения или не са запазени правата на заложния кредитор върху тях. Преди седмица при публикуването на последните списъци от страна на синдиците наред с депозитите и кредитите на политическите партии, политици, магистрати и висши държавни служители, се видяха и влоговете и кредитите на редица компании, участие в които имат висши чиновници, политици, магистрати или техните съпрузи.
Правната комисия одобри на първо четене също така Законопроект за изменения и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност - с вносители Менда Стоянова и група депутатуте. В мотивите към него е записано, че предложението цели да усъвършенства правната уредба на производството по банкова несъстоятелност, като се коригират някои нередности или неточности.
Сегашната уредба на възнаграждението на синдика съгласно чл.30 ал 2 предвижда той да получава фиксирано месечно възнаграждение през първите 6 месеца от назначаването му. След изтичането на този срок, възнаграждението се определя като процент от общата сума на осребреното през този период имущество от масата на несъстоятелността. Осребряването на това имущество обаче не може да стане преди Фондът за гарантиране на влоговете да е одобрил програмата за осребряване на имуществото. В законопроекта се предлага срокът на получаване на фиксирано месечно възнаграждение да се обвърже с посочената в тази програма начална дата за започване на процедурата. Друго предложение, записано в законопроекта е, синдикът да се отчита месечно, а не седмично. В мотивите е записано, че това се налага от обстоятелството, че синдикът се обременява с отчети, които поради твърде краткия срок съдържат несъществена информация. Промените предвиждат и различен от общия процесуален ред по ГПК начин за призоваване на страните в производството и съобщаването на актовете на съда с мотива, че той затруднява правораздавателната дейност. Предлага се обявяването на съобщения за насрочени заседания да става в Търговския регистър по партидата на несъстоятелната банка.
Комисията прие текстовете на първо четене с 13 гласа „за”, един – „въздържал се” и отново нито един против.
