Президентът Росен Плевнелиев върна за ново обсъждане на депутатите в Народното събрание Закона за Сметната палата.
Още: Може ли да бъде избегнато увеличениeтo в цената на тока за бита от 9%? Мнението на експерти
Още: Министър Малинов ще посети ПАВЕЦ „Чаира“
Конституцията на Република България изрично в чл. 91, ал. 2 предвижда организацията, правомощията и редът за дейност на Сметната палата да се уреждат със закон, съобщават от прессекретариата на държавния глава.
В мотивите си Плевнелиев заявява, че е недопустимо Народното събрание да откаже да изпълни Конституцията и да възложи свое конституционно правомощие на Сметната палата - тя да определя организацията си на дейност. Приетият от мнозинството в Народното събрание нормативен акт не предвижда броя на отделенията в палатата и обхвата им на дейност, а възлага на членовете на палатата в бъдеще сами да определят колко ще са отделенията. Липсва правна уредба - на всеки член ли ще бъде възложено да ръководи отделение, както и какви ще са правомощията по време и във връзка с извършваните одити на онези от членовете, които не ръководят отделения.
Президентът не намира доводи как е определена числеността на органа Сметна палата именно на 9, а не, например, на 5, 7 или 11, при запазването на същите функционални одити - финансови одити, одити за съответствие при финансовото управление, одити на изпълнението и специфични одити. Неприемливо е по време на икономическа криза да се увеличава ръководството на Сметната палата от 3 на 9 членове без визия на законодателя каква конкретна дейност ще извършва всеки един от тях и какви ще са отговорностите му. Произволното определяне на броя на ръководните длъжности в институцията, а впоследствие нагаждане на организацията на дейност според тези длъжности, не води до реформи и повишаване на ефективността на контрола. Не е ясно и откъде ще дойдат необходимите средства, за да се осигури по-големият финансов ресурс за заплати и материално обезпечаване на членовете.
Още: БХРА: Държавата за пореден път абдикира от туризма и от гражданите
Още: Виктор Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в Бургас
Недостатъците в правната уредба относно липсата на концепция за организацията на дейност на палатата, включително и за числения й състав, създават съмнения, че законодателните промени се правят с цел овладяване на органа чрез назначаване на неговите членове на партийно-квотен принцип.
Друго значимо несъвършенство на Закона е възможността за предсрочно прекратяване на мандат на председателя или на член на палатата поради тежко нарушение на закона или на Етичния кодекс с решение на Народното събрание по мотивирано предложение на Сметната палата. Парламентът може да отстранява председателя или член на Палатата за неизпълнение на служебни задължения без изрично в Закона да е посочено кои нарушения са тежки. Непълнотата в правната уредба създава съмнения за възможно политическо вмешателство в дейността на органа и приеманите от него актове. По този начин не се гарантира на членовете на Сметната палата, че те ще вземат независими и законосъобразни решения. Така се обезсмисля въведената мандатност за членовете на органа, тъй като всеки от тях ще може да бъде сменен по всяко време.
Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина
Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години
Отделно от посочените съществени недостатъци, президентът смята, че не могат да бъдат подминати и други слабости в отделни разпоредби на Закона.
Срещу новия закон имаше сериозни възражения, като дори в пленарна зала се стигна до скандал и обиди. Председателят на палата проф. Валери Димитров дори изпрати сигнал до Европейската комисия. Депутатът от ДПС Йордан Цонев, който заедно с Румен Гечев е един от най-видните поддръжници на новия закон, коментира накратко, че президентът се държи деструктивно.
