Изключителна каша забъркаха депутатите с гласуването на второ четене на промените в Закона за банковата несъстоятелност, с които трябваше да се позволи договорите за международни разследвания при фалити на финансови институции като КТБ да станат публични.
В две гласувания – по същество бяха дадени различни права на временния и постоянните синдици при сключването на такива договори. Оказа се, че временният синдик може да разкрива предмета на такъв договор т.е. каква точно е задачата на разследващите, докато постоянните синдици не могат.
Измененията бяха приети в Закона за банковата несъстоятелност, като имаше два законопроекта – на Йордан Цонев и Делян Пеевски, както и на Менда Стоянова, Данаил Кирилов, Петър Славов, Петър Чобанов. Всъщност Цонев и Чобанов участват и в двата законопроекта.
Колко публичен става договор за разследване на фалит на банка?
В предмет на сериозни разисквания се превърна предложение на депутатите от Реформаторския блок Мартин Димитров и Петър Славов, които искаха докладите при фалити на банки и кредитни институции да не могат да имат въобще клаузи за конфиденциалност. Самият Славов обаче оттегли предложението – заради предложена от него и Димитров поправка в параграф 5 от доклада на Правната комисия, като го промени със следната разлика – да не се публикува целият договор, а да се публикуват важни за обществото подробности – дали дружеството, с което е сключен контрактът, има капацитет да извърши разследване, дали има и какви са клаузите за конфиденциалност и най-важното - какво точно се възлага на разследващата фирма от държавата т.е. какъв е предметът на договора. Разлика има и кой прилага закона в частта му публичност – в параграф 1 това е временният синдик, в параграф 5 са постоянно назначените синдици.
Мартин Димитров обобщи нещата така – правна комисия сега е написала, че ако договор за разследване на фалит на банка бъде подписан от временния синдик, няма да е публичен. Ако е подписан от постоянен синдик, ще е публичен. По закон обаче договор, сключен от временния синдик, може да бъде продължен от постоянния. Не може да не знаем с кого подписваме договор, за какъв срок, дали има клаузи за конфиденциалност, заяви Димитров. Той даде и пример – Йордан Цонев казал, че по договора с AlixPartners има клаузи за конфиденциалност, но на комисия в парламента това не било официално потвърдено. Сега никой не може да каже дали AlixPartners би искала неустойки от синдиците, от Фонда за гарантиране на влоговете, добави бившият председател на СДС. Той обърна внимание и на факта, че е много различно дали се прави анализ как евентуално е източена дадена банка и дали на база този анализ изготвилата го фирма тръгва да събира изчезналите пари.
В крайна сметка, по отношение на правата на временния синдик, със 102 гласа „за” от общо 106 гласували депутатите приеха временният синдик да може да разкрива предмета на договора. С 45 гласа „за”, но 52 „въздържал се” и 2 гласа „против” обаче това право беше отказано на постоянните синдици - противно на предложенията на самата правна комисия.
Правата на постоянните синдици относно публичността
Буквално в закона пише следното, като то се отнася за чл. 31, ал. 1, т. 17: "Договорът (бел. ред. – за международно разследване) не може да съдържа клаузи за конфиденциалност, ограничаващи публичния достъп до него по реда на този закон. В 7-дневен срок от подписването на договора и/или анекси и приложения към него, синдикът обявява на страницата си в интернет информация за изпълнителя, данните за неговия международен опит, срока за изпълнение и неустойките, ако такива са предвидени. Синдикът е длъжен, независимо от договорните клаузи за конфиденциалност, след приемане на доклада на наетите по тази точка лица, да го публикува на български език на електронната си страница, с изключение на препоръките по събиране на вземанията, направени в доклада".
Скандално
За капак беше отхвърлено искане на Мартин Димитров и Петър Славов в пленарна зала да бъдат поканени един от постоянните синдици и представители на Фонда за гарантиране на влоговете (ФГВБ), за да участват със становище относно предложението разпоредбите на закона да важат и за заварени производства и сключвани по тях договори. Такова заварено производство е договорът с AlixPartners за КТБ.
В крайна сметка, в Преходните и заключителни разпоредби беше гласуван следният текст: "Разпоредбите на закона се прилагат и за производствата по несъстоятелност на банки, открити до влизането му в сила и сключените по тях договори". Мартин Димитров и Петър Славов предложиха освен договорите законът да важи и за "изготвените доклади" по производствата за несъстоятелност т.е. в такъв случай разпоредбата щеше да важи за доклада на AlixPartners. Предложението на Димитров и Славов не беше включено в текста - "за" бяха само 18 депутати, тройно повече се въздържаха.
