Необходими са допълнителни усилия от страна на Националната агенция по приходите (НАП) за "системно, последователно и обективно прилагане на мерките за насърчаване на доброволното изпълнение на просрочните публични задължения". Това е първото критично заключение в одита на Сметната палата за събираемостта на данъците и осигуровките от НАП за периода 2013 - 2016 година.
Зад тази звучаща доста сухо препоръка се крие следното – към 31 декември, 2016 година, данъчните не са събрали просрочени публични задължения в размер на почти 30 млрд. лева! Само 4 млрд. лева от тях трябва да се дават на други държавни институции, а не на НАП. Става въпрос главно за неплатени данъци заради измами или други нарушения, плюс лихвите върху тях – предимно с ДДС. И тези пари едва ли някога ще бъдат събрани – признава го самата НАП, според която 85% от задълженията са "трудносъбираеми или несъбираеми".
Средно през 2013 година несъбраните задължения от НАП от просрочен публични държавни вземания е 71 630 лева. Три години по-късно сумата вече е 126 498 лева! Но в одита Сметната палата казва, че нововъзникналите задължения намаляват – от 19% от всички администрирани от НАП приходи през 2013 година на 12% през 2016 година. Нововъзникналите задължения са такива, за които не е изтекла 10-годишна давност и съответно още не могат да бъдат "опрощавани" от държавата. Такива "стари" задължения, отписани от НАП през 2016 година, са в размер на 10 млрд. лева!
Друга потресаваща констатация от Сметната палата гласи следното: "Националната агенция за приходите не поддържа информация за броя задължени лица, осъществяващи дейности, подлежащи на лицензионен или разрешителен режим, тъй като за част от органите, издаващи лицензи/разрешения липсват регистри, публикувани на официалните им интернет страници, а други са с неактуални данни. През периода 2013 - 2016 година броят на изпратените уведомления до органи, издаващи лицензи/разрешения е незначителен, а обратна информация за броя на отнетите лиценз или разрешение от компетентния по издаването им орган е налице само в 13 на сто от изпратените през 2016 г. уведомления".
Сметната палата посочва и, че НАП проформа е пуснала на сайта си два списъка с имената на задължените към нея – не на видно място и това затруднява външната проверка кой какво и колко дължи.
Все пак Сметната палата хвали НАП, че се стреми да събира дължимите, но недадени данъци и размерът на принудителните вземания за периода 2013 – 2016 година расте. Отчита се, че през 2016 година НАП събрала с 25,5 млн. лева повече несъбрани задължения спрямо 2015 година и с 64 млн. лева повече спрямо 2014 година. Но над 15 000 физически и юридически лица имат задължения от над 5000 лева всяко! А реално, през 2016 година, НАП събира принудително 900 млн. лева, доброволно платените данъци са 20,3 млрд. лева, но е трябвало общо да бъдат платени данъци и осигуровки в размер на 25,1 млрд. лева т.е. почти 4 млрд. лева не са събрани!
На всичкото отгоре излиза, че НАП реално не прави анализ защо има разлика между прогнозирания обем на събраните данъци и реално събрания! "Резултатите от анализите не дават отговор на въпросите за размера на данъчно-осигурителните липси по видове рискове – регистрационен85, риск от неподаване на декларации, декларативен86, риск от неплащане на данъчно-осигурителните задължения, както и какви са причините за тях", пише в одита на Сметната палата.
Какво каза НАП след обвинение, че за 17 години (от 2000 до 2017 година) не е събрала 16 млрд. лева ДДС - припомнете си в този материал!
