Проверка на Actualno.com обаче показа, че нещата не изглеждат толкова розови – при това по може би най-важния аспект, а именно едностранната промяна на лихвата от банките. Във внесения вече Закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит се предвижда създаването на следния текст, т.нар. алинея 4
„(4)Едностранна промяна на общите разходи по кредита за потребителя се допуска, когато са налице едновременно следните условия: 1. В договора за кредит изрично е предвидена възможност за увеличаване и за намаляване на общите разходи по кредита; 2. Обстоятелствата, приложими към промяната на общите разходи по кредита, описани в договора, обективно са обосновани и не зависят от волята на кредита.”
Ключовите думи тук са „общите разходи по кредита”. За кредитополучателя лихвата е разход по кредита. С други думи в точка 1 от ал. 4 се казва дословно, че едностранна промяна на лихвата може да има, ако това е записано в договора.
Още по-тревожно звучи втората точка или по-точно думите, че „едностранна промяна на общите разходи по кредита може да има при обстоятелства, които не зависят от волята на кредита т.е. на финансовата институция”. Какво означава независещи от волята на финансовата институция обстоятелства – например световна финансова криза или дори някоя не толкова световна, а локална – това е обстоятелство, което не зависи от кредитодателя. И тогава едностранна промяна на разходите по кредита може да се налага.
Странно е и, че във внесения Закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит отсъства, но беше изрично упомената от Гечев, предвиждана промяна за промяна на режима за лицензиране на компаниите за бързи кредити. Гечев каза, че вече ще се изисква те да имат поне 5 млн. лева собствен капитал, за да бъдат регистрирани. В законопроекта такова нещо не е упоменато, но е възможно то да бъде вписано на етап комисия или в пленарна зала.
