От 1 октомври всички небитови потребители ще купуват ток от свободния пазар. Това приеха депутатите на първо четене в зала с поправките в Закона за енергетиката.
Промените в енергийния закон предвиждат всички фирми, които ползват ток с ниско напрежение, и досега цената на тази електроенергия се е определяла от КЕВР, да сключват договор с доставчик на ток.
Измененията ще засегнат фирми като фризьорски салони, обущарници,пекарни, шивашки ателиета, които досега са консумирали ток по регулирани цени. В 15-дневен срок от влизането в сила на измененията трите ЕРП-та ще изпратят писма до засегнатите фирми да си намерят друг доставчик. Тези фирми, които не го направят, ще ползват услугите на доставчик от последна инстанция.
Според промените в закона, чиито вносител е председателят на енергийната комисия Валентин Николов, от 1 октомври на свободния пазар ще излязат близо 300 000 малки бизнеси.
Тази промяна в закона цели да доведе и до засилване на конкуренцията сред търговците, както и поява на нови такива. Цената на електроенергията се определя от КЕВР на база приходи, необходими за покриване на разходите на "Националната електрическа компания ЕАД" за покупка на електроенергия, е записано в мотивите.
До 2025 година пък и всички битови потребители на ток се очаква да излязат на свободния пазар.
Дискусии
Промените в закона предизвикаха сериозни дебати в пленарната зала. От БСП обявиха, че ще се въздържат в гласуването и искат да се изчистят недостатъците в предложенията. Социалистите са притеснени, че малките и микропредприятия не са интерес за търговците на енергия.
По думите на Таско Ерменков от левицата, либерализацията се прави не толкова следвайки директивата, а принудени от отстоятелствата да я направим сега бързо, за да може да получим нотификация за механизма за капацитет, за да могат нашите топлоелектрически централи да работят.
За съжаление това обвързване на либерализацията с нотификацията.. е в резултат на забавянето на правителството, относно заявката за включването на страната ни в механизма за капацитет,което е дало основание на ЕК да ни каже да си либерализираме пазара поне за небитивите потребители, няма да нотифицират механизма за капацитет, което означава, че ще спрат да функционират ТЕЦ “Марица изток“.
Според него вторият проблем с излизането на голям брой потребители на свободния пазар е, че това ще доведе до необходимост да се повиши и ликвидността на Българската независима енергийна борза, като уточни, че от регулирания на свободния пазар ще излезе преди всичко произведената от АЕЦ Козлодуй електроенергия.
Димитър Петров от ГЕРБ пък го репликира, че малките консуматори ще бъдат окрупнени и няма да остават без предложения от страна на търговците.
Относно изречените притеснения, Валентин Николов обясни, че електрическата енергия, която България произвежда, и има възможност да произвежда е повече от тази, която се потребява и допълни, че към вчерашния ден е имало износ към съседни страни на 50 мегавата мощност, а от друга страна потреблението също е свито.
Между първо четене ще има предложения, уточни още Николов, а вариант е преходен период за тези малки фирми, които ще излязат на свободния пазар, както и да не отиват на доставчик последна инстанция, или цената, която той дава, да не бъде прекалено висока. Обмисля се и създаването на платформа, на която всеки един купувач да си избира своя търговец на база изчисленията, които ще проведе калкулатора в дадената платформата, а с едно кликване клиентът да може да сменя търговеца. Ще бъде направена и информационна кампания сред домакинствата по темата.
Димитър Бойчев от ГЕРБ информира, че се подготвя свързване между българската и румънската борса. Бойчев поясни, че енергийно уязвимите клиенти ще останат на регулирания пазар.
Рамадан Аталай от ДПС посочи, че неговото притеснение е, че управляващите ще бягат от отговорността си и обществото няма да разбере какво правят. Когато имаш смяна на политиката, тази промяна трябва да е от Министерския съвет, посочи той. Няма политическа формация, която да не е съгласна с либерализацията на енергийния пазар, допълни още депутатът от ДПС. Той изрази притеснения още, че 1 октомври е твърде кратък срок.
