Ако има системни нарушения по текстове в подготвяния нов Закон за мерките срещу изпирането на пари, може да бъдат налагани глоби до 10 млн. лева. Проектът за нов закон е дело на правителството и отразява европейска директива от 2015 година, с която се затяга режимът в борбата с прането на пари.
Още: Министър Малинов ще посети ПАВЕЦ „Чаира“
Още: БХРА: Държавата за пореден път абдикира от туризма и от гражданите
Наказанията за нарушения, които не съставляват престъпление, попадат в няколко групи, уточнява в. "Сега". Най-напред идва неизпълнението на мерките, предвидени в закона, от страна на задължените лица (банки, застрахователи, инвестиционни посредници, пенсионноосигурителни дружества и др.) - проверки, установяване на действителни собственици, изясняване на произхода на средствата на клиента, сигнализиране при съмнения за пране на пари и др. За физическо лице глобата ще е 1000 до 10 000 лв., при повторно нарушение сумите са двойно по-големи. За фирмите имуществената санкция ще е между 2000 и 20 000 лв., която стига от 5000 до 50 000 лв. при рецидив и до 200 000 лв., ако нарушителят е банка, обменно бюро, инвестиционен посредник и др.
В законопроекта се въвежда и понятието категорията "системен нарушител". "Системен нарушител" е задължено по закона лице, което е извършило 5 или повече административни нарушения на нормативните разпоредби в рамките на една година. Тук наказанията стигат до 10 000 000 лв. за юридическо лице или едноличен търговец или до 10% от годишния оборот на предприятието за предходната година. Същата максимална глоба може да се наложи и на тесен кръг физически лица. Става въпрос за хората, управляващи държавни и частни структури, които са задължени да докладват за съмнителни сделки, както и за шефовете на специализираните вътрешни служби срещу прането на пари.
Новият закон въвежда дефиницията за банка-фантом, вписана в евродирективата. Като такава се определя "кредитна институция или финансова институция ... или институция, извършваща дейности, еквивалентни на извършваните от такива институции, учредена в юрисдикция, в която тя няма физическо присъствие, включващо концепция и управление, и е необвързана с регулирана финансова група".
Още: Виктор Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в Бургас
Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина
Финансовото разузнаване към ДАНС рядко стига до организаторите на схеми за пране на пари, става ясно от годишния доклад на дирекцията за 2016 г. По закон тя трябва да получава информация за съмнителни сделки от държавни и частни структури, но често пъти сигналите не са достатъчни, пише в отчета. През миналата година в ДАНС са постъпили близо 3 хил. сигнала за съмнителни операции.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години
Още: Окончателно: ЕК не видя проблеми и нарушения в договора ни с "Боташ"
"В мнозинството от случаите се забелязва, че преки участници, които извършват съмнителните операции/сделки, са подставени лица със сходен профил. На второто ниво са лицата, които подпомагат дейността им с даването на насоки при осъществяване на съмнителните операции/сделки. В много редки случаи докладването на съмнителни операции и достъпните на дирекция "Финансово разузнаване - ДАНС" източници на информация могат да покажат организаторите на схемите", пише в доклада. В схемите често имало международен елемент - използвали се офшорни компании.
Увеличава се броят на случаите, в които се перат пари, придобити чрез измама. Обикновено това се прави чрез компютърни измами. Виртуалните валути също крият сериозни рискове, твърдят от ДАНС.
Осъдените за пране на пари у нас се броят на пръсти, защото прокуратурата трудно доказва такива престъпления.
Още: МВФ одобри отпускането на 1,1 млрд. долара на Украйна
Още: Швейцария ще има свободен достъп до пазара на ЕС
