Пореден български парадокс - криза е, много фирми закъсват без клиенти и без приходи, а в същото време милионите, предназначени да подпомагат бизнеса, бавно и трудно стигат до нуждаещите се, алармира "Сега".
Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина
Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години
Такъв е случаят и с една от многото мерки за подкрепа със средства от Оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) - ваучерна схема, чрез която малки и средни предприятия от сферата на производството могат да си поръчат направата на сайт, мобилно приложение или онлайн магазин, изготвяне на маркетингово проучване, софтуер за защита срещу хакери и други.
За тези ваучери се говори от години. Сега идеята е предлагана като антикризисна мясра, а общият размер на средствата е близо 9,8 млн. лева. Самите ваучери са два вида - за 5000 лева (без ДДС) и за 20 000 лева. Вторият вид са за по-сложни дейности (оптимизация на производствени, управленски, логистични процеси, дигитален маркетинг, блокчейн и други). Кандидатстващите за ваучери получиха списък с около 300 компании, които са се доказали в сферата на "Информационни и комуникационни технологии", от който да си изберат доставчик на съответната услуга. В края на декември миналата година, Министерството на икономиката (МИ) отчете, че 356 малки и средни фирми са получили ваучери за IT услуги за 6,1 млн. лева.
Защо бюджетът не е изчерпан и цели 3 000 000 лева стоят неусвоени? Отговорът е, че цялата процедура е тромава, обрасла с бюрокрация и силно затруднява кандидатите. Днес Агенцията за малки и средни предприятия, която е администратор на ваучерната помощ, прави две събития - публична среща (онлайн) и уебинар, с които да рекламира схемата и същевременно да даде разяснения на фирмите от ИКТ сектора, извършващи услугите, заплащани с ваучерите. От обявената програма на уебинара се разбира, че лектори от агенцията ще запознаят участниците със "специфичните изисквания" за дейностите и за отчетите, които трябва да представят - технически и финансови, а освен това, ще дадат напътствия как се оформят исканията за плащане.
Още: Окончателно: ЕК не видя проблеми и нарушения в договора ни с "Боташ"
Още: МВФ одобри отпускането на 1,1 млрд. долара на Украйна
Явно бизнесът доста се затруднява с недотам ясните условия и с бюрократичните стъпки, които трябва да извърви по тази мярка. Вероятно е малко фирми да са поискали ваучери, защото схемата за подпомагане не получи сериозна разгласа, пояснява изданието. Възможно е и критериите за подпомагане да са трудни за покриване. Има и друго - в тежките месеци на COVID кризата и борба за оцеляване фирмите, особено по-малките, се нуждаят преди всичко от свежи пари, а не от ваучери, с които да платят на някой ай ти специалист да им направи уеб страница или на някоя маркетингова агенция да им изготви анализ на пазара.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Швейцария ще има свободен достъп до пазара на ЕС
Още: Орбан заговори за тримесечна дерогация за руски газ за Европа (ВИДЕО)
Освен това, при "ластичнатата" тактика на правителството за борба с коронавируса - "затваряме - отваряме - затваряме - сдобиването с нов сайт е последна грижа на засегнатите пряко или косвено от локдауните предприятия. Целта на ваучерната схема е да подкрепи дигитализацията на българските предприятия, като улесни достъпа им до цифрово ноу-хау и технологии, като същевременно с това, им помогне в преодоляването на икономическите от пандемията COVID-19 и насърчи създаването на нови бизнес партньорства между секторите на ИКТ и производството, обясняват от икономическото министерство.
Медията обяснява и за какво могат да се ползват ваучерите.
Ваучери тип I - 6000 лева с ДДС: фирмени уебсайтове; фирмени уебсайтове за електронна търговия; опростени мобилни/таблет приложения за електронна търговия и/или ИКТ бизнес решения; решения и платформи за електронна търговия, базирани на ИКТ бизнес решения.
Ваучери тип II – 24 000 лeва с ДДС: услуги, базирани на VR технологии, отразяващи дейността на фирмата и качване в интернет, включително добавена реалност; софтуерни разработки и внедряване на VR технологии в производствения сектор; издаване на уникални идентификационни номера за продукти на компанията с признаване в цял свят; осигуряване на достъп до електронна платформа за въвеждане на продуктова информация; софтуерни решения, насочени към оптимизиране и проследяване на управленски процеси; софтуерни решения, насочени към оптимизиране и проследяване на производствени процеси; софтуерни решения, насочени към оптимизиране и проследяване на логистични процеси; осигуряване на кибер и информационна сигурност на продукти чрез прилагане на blockchain технология и доставяни ledger-технологии; осигуряване на кибер и информационна сигурност на процеси чрез прилагане на blockchain технология и доставяни ledger-технологии, в т.ч. процеси, свързани с доставката на суровини и/или производствени процеси и/или логистични процеси по дистрибутирането на стоката/услугата.
Още: Германия отмени газова такса за съседните страни
