Мариян Беляков е изпълнителен директор на „Пампорово“ АД – дружеството, което стопанисва ски съоръженията в зимния курорт. Аctualno.com го потърси за интервю, в което да разкаже за изминалия сезон, завършил доста по-рано от предвиденото, и за изпитанията пред бранша в безпрецедентната криза в сектора, предизвикана от заразата Covid-19.
Г-н Беляков, туризмът се очерта ярко като най-потърпевш отрасъл от пандемията. На практика Пампорово колко време по-рано прекрати зимния сезон, тъй като поне още два пъти след това валя обилен сняг?
Прекратихме по-рано поне с един активен месец, което на практика е 1/4 от целия сезон. Това респективно ни лиши от 1/4 работа почти на пълни обороти, предвид това че доста сняг наваля веднага след това. И за нас като за всички останали загубите са големи. Искрено се надявам колегите от летния сектор да успеят някак да се съживят от някакъв момент нататък - 15-20 юни, да поработят поне два месеца и те.
Какъв беше сезонът за вас и в сравнение с предходния?
До момента, в който се случи всичко това, сезонът вървеше за 10-та поредна година по-добре от предходния, въпреки много тежките условия. През целия сезон имахме затруднения от различно естество, най-вече от липса на достатъчно естествен сняг, недостатъчно ниски температури за производство на изкуствен. Благодарение на това, че добре използвахме момента, в който през декември имахме такива условия, успяхме да се задържим толкова дълго. Разбира се, времето помогна с два-три по-слаби снеговалежа. Въпреки това, инерцията, която сме набрали през последните години, оказа своето влияние и успяхме да направим добър сезон до момента, в който държавата излезе в извънредно положение. В интерес на истината не бяхме задължени да спираме ски сезона, но взехме такова решение предвид всичко, което се случва.
Вие спряхте мигновено, мисля, че даже още преди да затворят ресторантите?
Поне за Пампорово беше така. Може би два-три дни след като се обяви извънредното положение. Вече не си спомням точно датите, но не чакахме дълго. Все пак това беше и някаква солидарност с всичко, което се случва около нас, но и ние като всички понасяме много тежки щети.
Налага ли се да връщате пари от нереализирани резервации?
Това е една въртележка, едно домино и всички трябва да разберат, че е много трудно възстановяването на пари от един субект към друг, независимо дали става въпрос за физическо, или юридическо лице - туроператор, фирма за ивенти и т.н. Причината е проста - този сектор, като много други, работи под формата на кръговрат. Един взема пари, за да даде на друг. Друг ги взема, за да плати на трети. Трети - на четвърти. По веригата, знаете, имаме туроператори, превозвачи, доставчици на различни видове услуги. И когато един спре плащането, всички останали нататък не могат да си получат парите и да се разплащат с други. Така, че всеки търпи загуби. Ние имаме изключително много пари, които не можем да си приберем от туроператори. Те ни казват, че те пък не могат да си съберат парите от междинни техни контрагенти и т. н.. Не всеки има възможност да върне получени пари, тъй като той пък има да взима други пари от другаде. Така вървим в един порочен кръг. Сега обаче трябва да поставим края на тази ера. Всички фирми, които се занимават с туроператорска дейност, трябва да спрат да се държат с парите на доставчиците на услуги като банки. Не може с пари, които са взети от клиенти 2-3 месеца предварително, да бъдат плащани на доставчиците на услуги между 7 и 30 дни след приключване на услугата.
Така не се ли събират близо 6 месеца, в които се задържат парите?
Разбира се, това е пълна катастрофа в цялата индустрия. Аз неслучайно на няколко места повдигнах въпроса, включително и пред браншовите организации, които следва да го поставят пред Министерството на туризма. Трябва да се направи някаква регулация. Не може да продължава така. Когато си взел пари за някаква услуга, трябва да ги платиш. Ние работим още по "Балкантурист"-ки манталитет и маниер. Не е само България, цял свят работи така.
И какво се случва при подобен проблем?
Много туроператори, които са събрали пари, използват ситуацията да влязат във форсмажорни условия и казват: "Ние не можем да си съберем парите от този и онзи, обявяваме фалит". Обрали са парите на фирмите, на доставчици като нас, на хотелиери, авиокомпании и други междинни по трасето. Не си плащат и обявяват фалит. Правят една пирамида и с парите, които са събрали от нас, откриват нова фирма. Тази порочна практика трябва да спре! Всички услуги трябва да бъдат предплащани. Точка! Поне при нас категорично оттук-нататък ще се правят само такива договори. Мисля, че така ще стане и на много други места, тъй като толкова хотелиери и доставчици на крайни услуги се опариха! Дойде краят на тези "Балкантурист"-ти договори! Поне при нас им дойде края! Всеки оттук-нататък да си прави сметка: доставят ти услуга - предплащаш си я! Такива изчаквания водят до домино. Ето, и Вие ме питате ще връщаме ли пари! Как да ги възстановиш, като не си ги получил!? Ти не си платил заплати, комунални разходи, данъци, защото на теб не ти е платено. Проблемът е огромен. Това е цял един сегмент, който много сериозно трябва да се разгледа и тези типови договори да се променят категорично. Не може с нашите пари междинни комисионери да се държат като банки!
Излиза, че коронавирусът е капката, която е преляла в тези ваши взаимоотношения, тъй като това е стар проблем, който сега изригва с много мощна сила?
Категорично. Ние ще похарчим сега маса пари за завеждане на дела срещу десетки туроператори. Как от нас се очаква да си платим заплатите към стотици наши служители, като ние имаме да взимаме стотици хиляди, милиони левове, които не ни се плащат под предлог, че е дошъл коронавирусът!? А парите са взети от крайния клиент много по-рано. И когато ние фактурираме по стандартните договори, по които работим от 100 години 7-8-12 дена след приключване на услугата, респективно на 15-20-25 март не получаваме една стотинка. Всеки казва: "Съжаляваме, пред фалит сме". Как точно икономически погледнато да издържим - теглим кредити. И хората трябва да разберат, че това е един порочен кръг. Всички междинни комисионери трябва да бъдат категорично превъзпитани. Ако трябва, да стане с държавна регулация. В противен случай тази вътрешна задлъжнялост между фирмите ще става все по-голяма. Ще фалират фирми. Трябва да се измисли наредба! Един ще каже: "То противоречи на не знам си кой регламент от ЕС за свободна търговия". Да, но тази свободна търговия и тези регламенти ни докараха до положение, в което не може да си платим заплатите. Не можем да съществуваме. Ами да се промени регламента! Не може винаги да се крием зад някакви европейски регламенти, те ще ни фалират!
Щом проблемът е общоевропейски, промяна в регламентите не е ли единственият начин да се разреши той?
Проблемът наистина не е само български, а много по-голям. Ние ще променим определени правила по договорите. Ще излезе някой обаче и ще каже, че като променим методиката на плащането, изискванията и др., значи нарушаваме еди-кой си регламент. Но съм категоричен, че ние няма да продължим както досега. На който му е изгодно да работи по този начин, нека роботи!
Има ли според Вас нужда от антикризисен щаб за спасяването на туризма в България?
Има нужда, разбира се и такъв щаб има. Всички колеги от браншовите организации БХРА, Националният борд по туризъм, БСБСПА, Националната асоциация по СПА и Уелнес - всички работят в тази посока. Провеждат срещи в Министерски съвет с различните институции. Опитваме се заедно да подкараме на първо време летния сезон, който не е само на морето. Той е и в планината, и в СПА-курортите, и в градовете. Правим всичко възможно да изготви оперативен сценарий (processing), с нови условия, в някакъв безопасен режим (safe mode), на база на който туризмът да започне малко по малко да се съживява, да мърда. Искрено се надявам с усилията на всички най-късно от 1-ви юли това да започне да се случва. Ние трябва да се научим да живеем и работим с "това нещо".
Дали е възможен туризъм в условията на Covid-19, защото е ясно, че скоро няма да го победим, а и ваксина няма да има?
Туризмът в крайна сметка е една от хилядите брънки, които поддържат икономиката в цял свят. Ако едното не може да тръгне, и другото не може. Значи светът трябва да спре да съществува. Щом е ясно, че трябва да живеем с "това нещо", се адаптираме. Природата го е показала - оцеляват само най-адаптивните. Ако ние не се адаптираме като сектор, той умира. За нашата държава 20% от брутния вътрешен продукт умира. Със сигурност има начин. Затова сме дали нашите предложения да се работи върху такъв авариен режим на работа, но трябва да се почне от някъде. Колегите от летните курорти пък грам не са поработили. Септември 60-80% от тях ще са фалирали, ако не поработят поне два месеца да платят кредитите.
Вие ще се възползвате ли от схемата 60/40, която правителството предлага?
В момента разсъждаваме по темата. Все още оглеждаме цифрите. Непрекъснато се променят неща по този регламент. Ние все още сме в изчаквателна позиция. В рамките на 72 часа ще решим.
А вярно ли е, че сте задържали сезонните си работници почти до края на април?
Със сигурност сме задържали постоянните си работници, а всички, които са били сезонни, са си приключили служебните ангажименти с нас в режима, в който се развива всичко това. Ако сме приключили сезона официално на 15-16 март, сезонните работници са били компенсирани с необходимото, ако са имали срочен договор. Всичко е спазено. Не сме освободили един от постоянните си служители, нито пък сме намалили заплатите. Не сме реагирали панически. Към момента не сме предприели нищо крайно към служителите си. Надявам се да успеем да подкараме всичко отново.
Сезонните ви работници спрямо постоянните в какво съотношение са?
Постоянните са една трета от общия обем сезонни. Около 600 стават общо през сезона, около 200 са постоянни.
Вие напоследък направихте изключително сериозни инвестиции и определено е рано да се говори за възвръщане, но дали съжалявате, че ги направихте?
В никакъв случай не съжалявам, защото, ако не бяхме ги направили, курортът нямаше с всяка следваща година да върви по-добре и по-добре. Инвестициите през последните 6-7 г. на практика върнаха курорта в играта на ските въобще. Хотелите са пълни зимно време. Много хора има по ски пистите. Любовта към курорта се върна. Това е най-важното. Има още много неща, които ще се направят. Много хора очакваха да сменим триседалковия лифт на Малина. Имахме такъв план за догодина, но явно малко ще се забавим. Той така или иначе е в изключително добро техническо състояние, нямаме притеснения. Системата за изкуствен сняг е в много добра форма. Покрива вече по-голямата част от ски зоната. Рано успяваме да подготвим пистите. Хората могат сами да си направят преценка - въпреки тези тежки условия за подготовка на пистите, какви писти имахме и този сезон. Отделно от това обновихме напълно хотелите "Орловец" и "Перелик", пет звезди. Направихме огромен конферентен център точно до х-л "Перелик", триетажен чисто нов СПА-център на 3 000 квадрата. Много неща се направиха в курорта, които за щастие го държат над водата и в никакъв случай не мога да кажа, че съжалявам.
По какво ще си проличи кога се появява оптимизъм във вашия бранш?
Мисля, че оптимизмът вече е налице. Може би не знаете, но изключително голям брой мерки бяха предложени на Министерството на туризма от браншовите организации, в които ние членуваме. Всеки от нас взема участие и дава идеи. България е една от най-безопасните страни в Европа. Може би сме в топ 3. Използвайки това предимство, добра методика, добър процесинг за работа в авариен режим, смятам, че можем да бъдем доста успешни. Още повече предвид това, което се случва в другите държави и информацията за това къде и как се развиват туристическите отрасли в конкурентни на България страни. Ние трябва да се адаптираме да живеем и работим в "това нещо".
