Темата за българите в чужбина, които изпращат милиони левове у нас всеки месец, отдавна живее собствен живот. Но не само българите търсят професионална реализация навън в по-развитите страни. България също е дом за чужденци, които са емигрирали в търсене на по-добри условия за живот. А много от тях изпращат средства към близките си, подобно на българите зад граница.
За първите девет месеца на настоящата 2021 година, паричните преводи навън от чужденци, работещи и живеещи у нас, възлизат на 15.5 млн. евро (30.3 млн. лева), сочат данните на Българската народна банка.
Сумата е около 8 пъти по-ниска от тази, която превеждат българите в чужбина за свои близки, живеещи в България. За сравнение, за същия период, сънародниците зад граница са превели в България сумата от 124.6 млн. евро. Интересното е, че докато емигрантските трансфери на българите намаляват с цели 61% на годишна база в резултат на COVID-19 пандемията, то имигрантските трансфери на чужденците у нас нарастват с над 30% за година. Тоест пандемията не само намалява имигрантските трансфери, а ги увеличава с 1/3.
Най-силният месец за чужденците у нас е бил май, когато преведената сума навън възлиза на 3.6 млн. евро (7.04 млн. лева). Най-слабият период е бил септември с парични преводи от едва 0.6 млн. евро (1.2 млн. лева). За сравнение, българите в чужбина са пратили през септември 13.8 млн. евро, което е почти колкото общата сума на всички трансфери на чужденците в България за тази година.
Колко чужденци работят у нас
Въпреки, че България е най-бедната страна в Европейския съюз, не бива да забравяме, че по света има много държави с доста по-ниско ниво на развитие. В крайна сметка страната ни е най-бедна в клуба на богатите, което едва ли топли някого, но поне помага за сравнително реалистична преценка къде се намираме спрямо останалите. Масовата емиграция не бива да се свързва само с икономически причини, тъй като събитията от последните 30 години задушиха оптимизма и доверието в населението, карайки го да търси перспективи навън.
Навярно подобни мотиви карат някои чужденци да потърсят по-добър живот в България. По данни на Националния статистически институт, издадените разрешения за дългосрочно и постоянно пребиваване у нас на граждани на трети страни (тези извън ЕС) достигат 51 723 броя към края на 2020 година.
Отговорът колко точно чужденци имат трудов договор в България може да бъде намерен в оценката за въздействието на Закон за трудовата миграция и мобилност, публикуван от Министерството на труда и социалната политика в средата на тази година. Трудовите договори на граждани от трети страни, сключени по българското законодателство, достигат 29 305 броя към края на 2020 година, става ясно от данни на Националната агенция за приходите. Броят им расте с близо 20% спрямо предходната година.
През последните 5 години се наблюдава единствено нарастване на договорите, което показва, че България става все по-предпочитана от гражданите на някои страни, а българският бизнес смело поглежда към тях, било то поради липса на работна ръка или поради политика за съкращаване на разходите за възнаграждения.
Гражданите на първите 9 държави по численост у нас оформят над 80% от общия брой на чужденците, които работят в България.
Според доклада, традиционно първото място се държи от гражданите на Русия, но спрямо 2015 година, техният брой е намалял с цели 30%. В същото време гражданите на Северна Македония, Украйна, Турция, Молдова, Сърбия и Сирия се увеличава на родния трудов пазар.
Регистрираните у нас трудови договори на граждани от ЕС възлизат на 12 186 броя към края на 2020 година. По държава на произход най-голям брой са гражданите на Гърция, следват тези от Румъния, Италия и Полша, като през всичките години от 2015 г. до 2020 г. се наблюдава увеличение в броя на тези лица.
Според доклада, данните водят до извода, че е осигурена защита правата при свободно движение в достатъчна степен, така че да превърне постепенно България в привлекателно място за трудова заетост на тези граждани при благоприятни други условия на икономическата, обществената и политическата среда.
Трябва да се отбележи, че България има исторически общности в много от горепосочените държави, което предполага, че у нас работят и граждани на тези страни, разполагащи и с български паспорти.
Паралелно с това, страната ни има спогодби за регулиране на трудовата миграция с редица държави, като Армения, Грузия, Молдова, Украйна и прочее.
Поради това, сезонната заетост по българското Черноморие все по-често включва граждани на някоя от тези страни.
Колко точни са данните за паричните трансфери
Статистиката за паричните трансфери не може да даде точен отговор за реалния размер нито на постъпленията у нас, нито на средствата изпратени навън. В глобалния свят, в който живеем съществуват множество канали за трансфер на средства, които трудно могат да бъдат обхванати. Така например данните на БНБ се изготвят на база оценки. Доста често цифрите се различават с тези на други институции като Световна банка или ООН, тъй като методологиите са различни.
Например според данните на Световната банка, чужденците живеещи у нас са изпратили цели 189 млн. долара към родните си места през 2020 година, което е значително повече от данните на БНБ. Откакто сме член на ЕС пък, сумата изпратена навън възлиза на близо 2 млрд. долара или средно по 142 млн. долара на година.
В същото време, българите зад граница са наляли у нас 954 млн. долара през 2020 година според Световната банка , докато според БНБ сумата възлиза на 340 млн. евро за същия период (около 385 млн. долара по настоящи цени).
Поради големите разлики в данните, били те на Световна банка, ООН или БНБ, темата за емигрантските трансфери често се използва за популистки цели. В съвременния свързан свят, всички държави получават подобни трансфери, включително и най-развитите икономики в света. Тези страни, които се издържат от пари от чужбина, обикновено са държави в дълбока политическа и икономическа криза. Приносът на емигрантските трансфери за българската икономика е сериозен, но ситуацията е далеч от апокалиптичните сценарии рисувани от мнозина. Живеещите и работещите в България, допринасят за почти 100% от БВП на страната, докато емигрантските трансфери по-скоро издават неблагоприятните процеси в родния икономически и обществен живот, довели до масовата емиграция.
