Максималният осигурителен доход (МОД) да се увеличи до 2800 лв., за да се вдигне и максималната пенсия до 980 лв. Това поиска президентът на КНСБ Пламен Димитров при обсъждането на бюджета за 2017 г. от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Синдикатите очакват двойно увеличение на парите, свързани с мерките за пазара на труда. За Димитров е притеснително икономическата активност да бъде подкрепена от вътрешното търсене. Той обяви като проблем ниското ниво на инвестициите. Според него, в анализа за растеж факторът труд е подценен: "Имам и известни доза съмнение, че безработицата догодина ще е 6,5%", коментира Димитров, цитиран от БГНЕС. Една от основните му критики беше и за замразяването на квотите за ваучери за храна.
От КНСБ имат резерви и относно преките данъци. Според Димитров в бюджета е заложено приходите от корпоративни данъци да са по-малко от приходите от данък общ доход, което е нелогично. Според него има почти изравняване между преките и косвените данъци.
Относно разходната част Димитров, коментира, че приоритетни са основно разходите за сектор сигурност, защото за образование и здравеопазване се дават значително по-малко увеличение, спрямо парите за отбрана и сигурност.
"Планираният дефицит в Бюджет 2017 е резултат от незавършени реформи", заяви от своя страна председателят на Асоциация на индустриалния капитал Васил Велев.
Според него планираното увеличение на приходите е постижимо. Работодателите подкрепиха запазването на данъчния модел и считат, че бюджетът е балансиран. "Планираното увеличение на приходите е постижимо, възможно е да бъде по-амбициозно, но се придържаме към по-предпазлива прогноза", коментира той.
Велев изрази подкрепа за липсата на ръст в минималните осигурителни доходи и лимита за ваучери, както и увеличаването на разходите за образование с 23 млн. лв. Това им дава основание да подкрепят Бюджет 2017 като по-добър от миналогодишния.
От бизнеса подкрепят и данъчната политика, липсата на увеличение на минималните осигурителни доходи, както и запазването на максималния осигурителен доход. Според Велев не административни мерки като ръст на минималната заплата, ще доведат до развитие на икономиката на България, но са необходими повече средства за образование. Той възрази срещу бюджетния дефицит, който по думите му, е резултат от неизвършени реформи.
Според работодателите най-големият проблем е, че няма хора за работа и това пречи на икономическия ръст. Това може да се реши с политики за човешките ресурси и разумна миграционна политика.
Относно разходите за отбрана, които растат, Велев заяви, че не ги одобрява, защото "не може да се държи Горанов виновен за лудостта на световните лидери". "Нямаме военна доктрина, която да доказва значението на тези разходи, които могат да се насочат към образованието и културата", коментира той. Работодателите не подкрепят и разходите за издръжка на държавния апарат, както и половинчатата реформа в образованието, защото тези 213 млн. лв. повече не помагат достатъчно. Според него няма допълнителни стимули и държавни стипендии за дефицитни специалности, които след това да бъдат откупени от бизнеса срещу започване на работа в съответното предприятие.
Мирослав Найденов от Съюза за стопанска инициатива се обяви против програмата за енергийна ефективност, като счита, че тази програма облагодетелства само определени хора, които успяват да се класират по програмата и за тях санирането излиза безплатно, което дискриминира всички останали. Според Найденов, ако тези пари бъдат вложени за развитие на малкия и среден бизнес би било много по-полезно за повече граждани.
Божидар Данев от БСК коментира пък, че никой не прави анализ защо години след кризата не можем да стигнем нивото си от времето преди кризата. Голяма част от ръста на икономиката ни се дължи на "вноса на дефлация, както и срива на цените на горивата". Данев заяви и че държавата мачка бизнеса с такси.
