Тази година жътвата започва при пълни складове със зърно. Официалният старт на жътвената кампания в страната е планиран за 28 юни, но в Ямболско и Хасковско, както и в други райони в Южна България вече върви прибирането на ечемик и пшеница. В началото на юли комбайните влизат и в нивите в Добруджа, пише в. "Сега".
По складовете на зърнопроизводители и търговци обаче остават безпрецедентно огромни количества непродадена миналогодишна реколта. Наличните количества пшеница са около 1.4 млн. тона, колко е консумацията за почти цяла година. Миналата година по това време е имало непродадени около 200 хил. т пшеница. Отделно в складовете в момента има и около 1 милион тона слънчоглед.
Въведената в началото на май забрана за безмитен внос на пшеница, слънчоглед, царевица и рапица от Украйна у нас и в още четири източноевропейски държави, не помогна много на родните зърнопроизводители да се освободят от старата продукция. Голяма част от фермерите забавиха продажбата на стоката си миналата година в очакване цените да растат, но решението на Брюксел да освободи от мита украинското зърно ги изненада неприятно. Евтиният украински внос измести българското зърно от традиционни пазари в Европа и в същото време доведе до драстичен спад на международните цени на зърнените култури. Тази година зърнопроизводителите бяха принудени да продават под себестойност, ако намерят купувачи.
Новият министър на земеделието Кирил Вътев обеща на зърнопроизводителите държавата да помага в търсенето на пазари - основно в Азия и Африка, но няма информация за реални действия.
"Новата реколта също ще бъде с висока себестойност и трудно ще излязат сметките на производителите", предупреди председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов. Той бе назначен и за съветник на земеделския министър.
Проданов посочи, че при сегашни цени на пшеницата от 380 лв. за тон и на ечемика - за 300-320 лв., зърнопроизводителите отново ще трупат големи загуби. Затова от асоциацията настояват страната ни, заедно с Полша, Унгария и Румъния, да договори с Брюксел забраната за внос на украинско зърно да бъде удължена до края на годината, а не само до 15 септември. Нещо повече, от НАЗ искат украинският внос на зърно да бъде временно спрян в цяла Европа, "поне докато изчистим нашите количества", както казва Проданов.
През последната седмица цената на хлебната пшеница на Софийската стокова борса (ССБ) отбеляза лек ръст и офертите "купува" вече са 410-420 лв. за тон. В същото време цената "продава" остава висока - над 650 лв. за тон.
Това повишение на цените на ССБ следва ръста на международните борси през последната седмица. Две са причините за наблюдаваното поскъпване - прогнозите за засушаване заради високите температури в САЩ и Европа и поредното запъване на Русия за удължаване на Черноморското споразумение за зърното. Пшеницата достигна през изминалата седмица до 250 евро за тон - най-високото си ниво на фючърсния пазар от средата на април.
У нас зърнопроизводителите си правят сметката, че ако за пшеницата от бъдещата продукция се предлагат 400 лв. за тон, то за да са на нула след продажбата, трябва да жънат по 850-900 кг от декар. "Това е невъзможно", казва Мария Дикова, която обработва 6000 декара в землищата на общините Балчик и Каварна.
Среден добив от 500 кг на декар са прогнозите на Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево. В Ямболско също очакват 500-600 кг на декар.
"Ще има полета в Добричка област с добив от 900 кг на декар, но ще има и такива, на които стопаните ще трябва да бъдат доволни, ако достигнат 450 кг, но това няма да покрие разходите им", коментира проф. Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт.
Той обясни, че дъждовете през последните две седмици са били много благоприятни за зърнено-житните култури, но валежите не са паднали равномерно. Преди това продължителната топла и почти без валежи есен е принудила земеделските производители да забавят сеитбата, а липсата на сняг и топлата зима са причина за появата на различни болести по културите. Ниските температури през пролетта пък са довели до стресиране на пшеницата, обясни още проф. Киряков.
